Шепотът му бе толкова интимен, че тя разбра — не бе произнасял тези думи никога на никого в този свят. В цялата вселена не съществуваше никой друг освен тях двамата, вплетени нежно един в друг. Тя се предаде:
— Занеси ме. Моето място е единствено там.
Маркус я вдигна от леглото и здраво я притисна към сърцето си. Когато я държеше така, в топлия пашкул на любовта, тя разбра, че никога не се бе чувствала по-щастлива и по-защитена. Той я отнесе в спалнята им — огромното легло изглеждаше безкрайно подканящо с отхвърлената кожена постелка.
Маркус се качи по стъпалата, нежно я положи върху леглото и приседна до нея. Не посегна да съблече нито нощницата й, нито своите дрехи. Вместо това взе ръката й в своята и я поднесе към устните си, за да целуне всеки пръст поотделно.
— Отсега нататък ще вярвам на всичко, което ми казваш. Обичам те и ти вярвам, Даяна.
— Маркус, аз също те обичам. Когато се караме, просто се чувствам опустошена.
Той я придърпа към себе си, после с нежни пръсти повдигна брадичката й и я погледна в очите.
— Зная, че ме обичаш, сърце мое, но вярваш ли ми?
— С целия си живот, Маркус! — закле се тя.
— Това е всичко, което искам от теб, мила моя. Моля те да се омъжиш за мен. Моля те да дойдеш с мен в Рим, за да се срещнеш с баща ми, докато получа разрешение от военните власти. Когато произнеса речта си пред Сената за смяната на Паулинус, ще се върнем вкъщи, тук в Аква Сулис, където сме най-щастливи.
Долната й устна потрепери, а тя го гледаше с радостни очи. Сърцето й бе преизпълнено с любовта, която изпитваше към този мъж. Искаше да изживее живота си с него, със сигурност го желаеше за съпруг повече отколкото някога бе пожелавала нещо през цялото си досегашно съществуване. Беше ужасена, че трябва да отиде в Рим, но никога нямаше да го нарани, като му откаже. Той я бе помолил да му повери живота си. Как да не го направи, когато го обичаше й му вярваше с цялото си сърце и душа. Усмихна се, треперейки:
— Да, ще се омъжа за теб и ще дойда в Рим.
Маркус я сложи в скута си и нежно я прегърна:
— О, Даяна, благодаря ти. Толкова се страхувах, че ще ми откажеш. Направи ме най-щастливия мъж на земята. — Устните му проследяваха ухото й, после бавно се прехвърлиха върху бузата, докато намериха устните й. Целувката му не бе всепоглъщаща, напротив, устните му докоснаха нейните с нежност, която караше сърцето й да спре.
Тя се пресегна, за да го погали по лицето, после пръстите й намериха пътя надолу по врата. Нежността му я беше омаломощила. Как беше възможно толкова силен физически човек да притежава такава безгранична нежност? Гърлото й се стегна от неизплаканите сълзи. Притисна лицето си към гърдите му и почувства златната верига под бузата си. Когато я погледна, видя, че нещо се бе случило с неговата цезарова монета.
— Какво е станало? — прошепна тя задавено.
— Разрязах я на две — промълви той. Маркус бръкна под възглавницата й и измъкна кутийката от слонова кост. Постави я в шепата й и затаи дъх.
Даяна бавно я разтвори и ето там, върху копринената повърхност лежеше другата половина на монетата, прикрепена на нежна златна верижка.
— О, Маркус! — това бе всичко, което успя да пророни. По бузите й започнаха да се търкалят едри сълзи.
— Без сълзи, скъпа моя! — умоляваше я Маркус.
— Това са сълзи на щастието. Докато нося това до сърцето си, ти винаги ще си с мен.
Той въздъхна дълбоко, удовлетворен от взаимността на чувствата им. Лекичко провря верижката през главата й и видя как половината монета се намести в свивката между красивите й гърди.
— Носи я като символ на неумиращата ми любов към теб.
Тя взе неговата половинка от безценната златна монета и я допря до своята.
— Допълваме се двамата, за да се превърнем в едно цяло. — Повдигна треперещите си устни към него в красива изкусителна покана и Маркус изпълни желанието й. Целуваха се с такава нежна любов, каквато не бяха изпитвали досега. Когато заспаха прегърнати, и двамата знаеха, че и за добро, и за лошо се бяха отдали изцяло един на друг.
Глава 23
На следващия ден Даяна решително отхвърли всичките си опасения и се зае с подготовката на пътуването. Когато двете с Нола започнаха да опаковат дрехи, бижута, тоалетни и козметични принадлежности, осъзна колко много красиви неща й бе купил Маркус. Усмихна се с ирония. Колко много бе мразила ограничаваща мода от времето на крал Джордж! Сега притежаваше най-изкусителните и еротични облекла, които някога са били отдавани. Всяка една дреха бе направена така, че да подчертава женското тяло единствено за радост на мъжкото. Когато се замисли, Даяна осъзна, че концепцията бе варварска и все пак й беше приятно да изтъква своята женственост и да упражнява властта, която природата бе дарила на жените.