Маркус реши, че може да се оправи без Кел в Рим. Щеше му е по-полезен тук. Оставяше го да се грижи за къщата и за домакинството в Аква Сулис. Маркус каза на Даяна, че може да вземе Нола със себе си, ако желае, но когато тя разбра, че Кел ще остане, си помисли каква прекрасна възможност бе това за Нола и Кел да прекарват повече време заедно, за да изучат границите на новооткритите си взаимоотношения.
Маркус настоя Даяна да има непрекъснато охрана — както по време на пътуването, така и за престоя в Рим. В много случаи щяха да бъдат разделени, а Маркус знаеше за страховете й, въпреки че тя отчаяно се опитваше да ги скрива. Той определи Тор, който досега я придружаваше по време на езда, за неин личен роб и го инструктира да бъде до гърба на Даяна като нейна сянка.
Тор не можеше да повярва на честта, която му бе оказана. Другите роби му завиждаха за промененото му положение на лична охрана на дамата на генерала, която според слуховете скоро щеше да бъде негова съпруга! Кел незабавно започна да го обучава — от личната хигиена до начина, по който трябваше да опазва Даяна в тълпата. Когато обучението приключи, на Тор му се виеше свят с безбройните задължения, които му предстояха при охраната на лейди Даяна.
Кел му даде негов собствен камшик и му каза да не проявява никакво колебание, когато трябва да го използва срещу някой, който не даваше път на дамата. После Маркус го заведе в крепостта за уроци по използване на хладно оръжие. Генералът, разбира се, щеше да вземе десет с своите най-добри войници за лична охрана, но уроците нямаше да бъдат излишни и за Тор.
Оставаха два дни до отпътуването. Маркус знаеше, че ще се забави във форта, където трябваше да се опаковат провизии за пътуването, да се определят центурионите, които щеше да вземе със себе си, както и да даде инструкции на заместника си за времето, през което щеше да отсъства. Щеше да вечеря с хората си и беше казал на Даяна да се нахрани сама.
Когато се върна вкъщи и намери триклиниума тъмен, осъзна колко много му бе липсвала компанията й по време на вечерята. Отиде в банята, за да се изкъпе набързо и се зарадва безкрайно, когато намери Даяна да го чака във водата.
— Дали боговете не са ме дарили с воден дух?
— През последните два дни съм те виждала толкова малко, че пожелах да бъда твоята робиня за банята ти тази вечер. — Думите й бяха толкова прелъстителни, колкото красивото й тяло, докато се носеше гола в бледозеленикавата вода.
Той й се усмихна.
— Скоро ще получиш повече, отколкото си се пазарила! — обеща той, а пенисът му достигна огромни размери от самото очакване.
— Не! Не се събличай, господарю, нека аз го направя.
Тя излезе от водата, застана до него и започна да сваля нагръдника му. Развеселеният Маркус промърмори:
— Винаги си отказвала да бъдеш моя робиня, а сега, когато те освободих, ти е забавно да играеш ролята на робиня!
— Забавлява ме и ме възбужда, господарю — отговори тя, като придвижи ръцете си по изпъкналите мускули на гърдите му. Той сам откопча кожените ремъци и я остави да свали бельото му. Когато го направи, тя скочи обратно във водата, правейки се, че се е изплашила, когато набъбналият му фалос изскочи освободен. — Аз съм само една невежа робиня в твоята баня, господарю, чакам да ми кажеш какви са моите задължения.
— Да обслужваш нуждите ми! — нареди той прегракнало.
— Как? — запита тя невинно.
— Докосни ме! — заповяда той.
— Така ли? — Даяна плъзна ръката си между мощните му крака и с върха на пръстите погали вътрешната им страна. При допира й стрелата му се изправи. — И така? — Тя обхвана с шепа тежката торбичка и започна да я движи нагоре и надолу с бавни ритмични движения. После я пристисна, за да различи двете сфери вътре. Допря ги и ги отърка една о друга.
Той изстена от сладката, тежка болка, която предизвикаха движенията й. Пръстът на другата ръка проследи бавно дължината на пениса отдолу. Кожичката се изпъна, давайки му възможност да се удължи с още един инч, докато главичката се оголи напълно и се опъна докрай. Когато повече не можеше, започна да пулсира и да набъбва, като стана кървавочервена.
— Това е великолепно оръжие, една голяма гладиаторска сабя. Какво да направя с нея, господарю?
— Прибери я в ножницата! — нареди той с глас, пресипнал от желание. Ръцете му прихванаха двете половини на задните й части и я притеглиха към него, но тя се изплъзна от хватката му. С ръце на кръста запита:
— Това ли правят твоите робини в банята? Трябва ти гмуркане в студена вода.