Когато най-сетне всичко свърши, се строполиха един върху друг, изтощени и телом, и духом. Дълго лежаха неподвижни, докато всичко около тях спря да се върти и зае нормалното си положение.
— Можеш ли да поемеш още? — Тя бе съвсем смазана и знаеше, че и той е напълно изтощен от жаркият сексуален акт. Дори не можа да проговори, само бавно поклати глава.
— И аз не мога — призна той с дълбока въздишка на пълно задоволство.
Но малкото дяволче сега подтикна Даяна и тя тайно се засмя.
— Това е много лошо, Маркус — прошепна тя, — защото аз изведнъж зажаднях за вкуса на бадемите. — Тя се изправи с плавно движение и изпод клепачите, натежали от страст, оцени мъжката му красота. Той с тревога я наблюдаваше как посегна към флакона с бадемовото масло. Знаеше, че няма да може да получи нова ерекция, ако не си починеше.
Тя приклекна до него и сипа малко масло около пъпа му. После с нежните си ръце го разстла надолу по твърдия корем, върху мускулестите му бедра. С предизвикателни пръсти галеше отпуснатия му член, легнал кротко след упорития труд, и за негово учудване, скоро го събуди. То не се размърда сънен, а се втурна към живот ожесточено готов за нова атака…
Леко наклони глава и прекара езика по устните си очакване, като каза:
— Искам отново да бъда твоя робиня. — Започна от основата и прекара езика си по цялата му дължина. Когато достигна до главичката, деликатно я облиза, после завъртя езика си и го потопи в мъничкият отвор, за да опита капките сок, които с готовност изплуваха на повърхността. После започна да повтаря всичко отначало, успявайки всеки път да го направи все по-еротично.
Езикът й го обхождаше като чувствена змия, караше го да пулсира и да изтръпва в екстаз. Маркус затвори очи и отвори уста, за да се чуят звуците на блаженство, излизащи от гърлото му. Когато тя го пое в топлата си уста, той извика, за да я предупреди:
— Не мога повече.
Тя отлепи устни от него само дотолкова, доколкото да му върне неговите собствени думи:
— Тук се изпълнява моята воля. Ще те довърша, когато аз съм готова!…
На сутринта се събудиха пред пепелта на огъня. Даяна се изчерви, когато Маркус каза:
— Снощи не успяхме да се доберем дори до леглото. — Целуна я по носа. — Обожавам те! — Обичаше да я вижда как се изчервява, а тя го правеше, винаги когато се сетеше, че любенето им е било твърде необичайно.
Получиха съобщение, че Маркус трябва спешно да отиде в укреплението. Когато видя, че Даяна леко се намръщи, й каза весело:
— Това е последният ден тук. Ще реша проблема много скоро, какъвто й да е.
Проблемът не се оказа толкова прост. Първият центурион на кохортата го очакваше с обезпокоителна новина:
— Генерале, Вашият брат Петриус пристигна рано тази сутрин и падна в безсъзнание от коня си. Отнесоха го в лазарета, за да се погрижат за раните му.
Маркус се втурна към болницата, страхувайки се от най-лошото, но когато пристигна, намери Петриус в съзнание, разказвайки на прокуратора за неприятностите си.
— Къде си ранен? — попита Маркус дълбоко загрижен.
Лекарят, който го преглеждаше, отговори вместо него:
— Фрактура на ръката. Мислехме, че рамото е счупено, но е само изместено. Главата му бе цялата в кръв, но когато го измихме, открихме само лека рана.
— Какво правиш тук? — попита Маркус.
Юлиус отговори:
— Нападение. Останал е сред убитите. Когато дошъл в съзнание, хората му вече се били оттеглили. Паулинус е такъв некадърен водач!
Маркус погледна недоверчиво към Петриус. Защо войниците му не се бяха погрижили за него? Най-после Петриус проговори:
— Паулинус е свиня. Заповяда ранените легионери да бъдат убити, за да не забавят хода на войската.
Маркус беше служил под командването на Паулинус и въпреки че го ненавиждаше, знаеше, че брат му лъже. Паулинус можеше да убие някой от легионерите само за да го спаси от мъките му, ако нищо друго не можеше да се направи, за да бъде спасен. Както и самият Маркус би направил… Паулинус беше довел ранените войници в Аква Сулис. Твърде невероятно бе някой да бъде зарязан като мъртъв, особено центурион на кохорта, какъвто бе Петриус. Маркус подозираше, че брат му е дезертирал, но тъй като наказанието за такова малодушие бе смърт, си замълча.
Когато лекарят намести счупената кост на ръката, Юлиус каза:
— Защо да не го вземем с нас в Рим? Един адвокат повече, за да отървем Британия от Паулинус няма да навреди на каузата ни, още повече, че брат ти няма да може да с бие известно време.