Маркус видя дивия поглед на надежда в очите на Петриус, но не издаде тайната, че всъщност брат му си служеше с лявата ръка.
— Рим? Вие отивате вкъщи? — запита весело Петриус.
— Тъй като прокураторът счита, че можеш да помогнеш на каузата ни, ще ти дам отпуск по болест. Почини си. Утре призори ще отплуваме.
Генералът посети корпуса на инженерите, за да се убеди, че в негово отсъствие мостът ще бъде построен така както бе планирано. След като се отдалечи от Петриус, с укори за съмненията си. Около младия дявол имаше нещо, което го караше да мисли, че брат му не е съвсем почтен. Но какво беше то? Остави настрана тези съмнения, кат си помисли колко щастлив ще бъде баща им да ги види отново заедно…
В късния следобед Маркус пристигна в къщата с десет легионера, които щяха да му бъдат охрана при пътуването до Рим. Започнаха да товарят багажа, който сутринта щеше да бъде пренесен на кораба.
Маркус искаше да съобщи на Даяна за пристигането на Петриус по-късно. Въпреки че никога не бе проронвала и дума против Петриус, Маркус знаеше, че тя не го харесва. Единствената възможност бе да й го съобщи на трапезата, което можеше да провали вечерта и на двамата… Затова той я прегърна и я изведе в градината.
Като си помисли, че любимият й иска да останат сами, за могат да си разменят целувки и нежни думи, тя го предупреди:
— Една целувка само! Знаеш, че ако почнем, не можем да спрем, а има още толкова много неща, които трябва да се свършат.
Той я погледна нежно, повдигна ръката й към устните си и целуна дланта.
— Даяна, брат ми Петриус се е върнал със счупена ръка. Тъй като не може да се бие, докато оздравее, Юлиус го помоли да ни придружи до Рим.
Маркус забеляза как кръвта се оттегли от лицето й.
— Скъпа, зная, че той се отнасяше с неуважение към теб, но когато му кажа, че ще бъдеш моя съпруга, сигурен съм, че поведението му ще се промени. — Той й се усмихна. — Обещавам ти, че ще се държи добре. — Мислено добави: „Ако трябва, ще удуша младото копеле“.
Даяна се насили да му върне усмивката, но в момента, в който той се запъти към крепостта, й стана зле. Мислеше, че се е отървала от Петриус. Надяваше се това да не с поличба, че пътуването й до Рим е обречено на нещастие още преди да бе започнало. Може би трябваше да каже на Маркус какво се бе случило през онзи ден в храма, но тогава, както и сега, не желаеше да влошава отношенията между двамата братя. Маркус щеше да я заведе в дома на баща си и поради това беше още по-важно да се запазят добрите отношения в семейството.
Тя помисли за възможността да разкрие тайната си пред Кел, защото с него й бе лесно да разговаря, но кажеше ли на Кел, значи бе казала на Маркус. Между двамата мъже нямаше никакви тайни. Накрая реши да поговори с Тор. Тъй като щеше да бъде негово задължение да я пази, можеше да му се довери. Намери го при Кел внимателно да слуша последните му указания.
— Мисля, че е време да се опознаем по-добре, Тор. Хайде да се разходим в градината, където можем да поговорим насаме.
Тор погледна несигурно към Кел за разрешение. Кел обърна очи към небето:
— Проклятие! Правило номер едно е да се подчиняваш първо на господарката си, а после на който й да е друг, дори и на мен.
Когато Даяна тръгна към градината, Тор бе натъжен:
— Страхувам се, лейди, че не случи с избора си.
Даяна бе възмутена. Бяха лишили Тор от увереността в собствената му личност и тя трябваше веднага да я възстанови:
— Тор, ти си най-добрият избор. Ти си моят избор. Моля те да не стоиш на разстояние от мен. Искам да бъдем приятели. Искам да мога да ти се доверявам. Всъщност искам да мога да споделям с теб всичко.
Лицето му се проясни:
— Можеш, лейди. Ще ти служа така, както ти желаеш. Моля да ме поправяш, когато не върша нещата както трябва, лейди.
— Наричай ме Даяна. Моля те да не се тревожиш от такива маловажни неща като маниери или облекло, Тор. Хайде да седнем до басейна, за да мога да споделя страховете си с теб.
— Разкажи ми от какво се страхуваш, лейди Даяна.
Тя се наведе към него:
— Мразя римляните и се страхувам от тях. — Тя видя учуденото му изражение. — О, аз обичам Маркус с цялото си сърце. Той ще иска разрешение да се оженим, но имам особено тревожно чувство в себе си, че в Рим ме дебне някакво нещастие.
— Няма да разреша на никого да те нарани, лейди Даяна! — закле се Тор.
— Аз съм християнка, но предпочитам това да бъде моя тайна, докато съм в Рим. Римляните се отнасят ужасно с християните. Маркус не иска да се знае и това, че съм била негова робиня.
— Аз съм британец, както и ти, лейди Даяна. Твоите тайни са свещени за мен.