— Благодаря ти, Тор. Има още едно деликатно нещо, за което никой не знае и което искам да споделя с теб. Петриус, братът на моя съпруг, беше тук на военна подготовка. После замина с армията на Паулинус, но се е върнал и ще ни придружи до Рим. — Даяна сведе очи. — Той се опита да ме изнасили.
Ръката на Тор полетя към оръжието, което Маркус му бе връчил.
— Ще те защитавам от този лигльо, лейди! — закле се той възмутен. — Аз съм силен. Мога да вдигна и цял кон. Мускулите ми са железни, пипнете ги! — Той изду огромния бицепс и Даяна постави ръката си върху него удивена.
Някакъв шум я накара да вдигне поглед за секунда и видя Петриус да я наблюдава как е поставила ръката си върху красивия полугол млад мъж, който бе неин личен роб и охрана.
Глава 24
Искри излизаха от очите на двамата млади мъже.
— Ти премина границата, робе.
— Не, не е, Петриус! — обади се рязко Даяна. — Избран е от Маркус и изпълнява неговите заповеди. Заклел се е да ме защитава от всяка опасност.
Петриус веднага смени тона си. Намести превръзката на врата си, като постави дясната си ръка в по-удобно положение и й се усмихна обезоръжаващо:
— Маркус сподели голямото си щастие с мен. Нека аз първи те приветствам в нашето семейство. — Той повдигна ръката й към устните си галантно — тя не можеше да повярва, че това е същият мъж, който се бе държал като пиян негодник и циничен развратник.
— Благодаря, Петриус. Съжалявам за нараняването ти.
— Тези неща се случват. Маркус ми каза да намеря Кел. Нямам нищо на гърба си, освен доспехите.
— Разбира се. Ще ти покажа къде да го намериш. — Въздържа се да отбележи, че Маркус бе по-висок и по-широк в раменете от него. Смяташе, че Петриус добре съзнава недостатъците си, сравнен с Маркус. Обърна се към Тор със заговорническа усмивка: — Ще те видя призори.
— Ще бъда готов, лейди Даяна.
Шлепът, който напусна Аква Сулис призори, бе претоварен с хора и багаж, но когато достигна канала Бристол и всичко бе прехвърлено на римския кораб, нещата се оправиха. Маркус и Даяна се настаниха в малка каюта, където щяха да спят, която се намираше между подобна за прокуратора и друга — малка — за Петриус. Легионерите, охраняващи Маркус, и двете дузини охрана на Юлиус се настаниха в трюма, а Тор — пред вратата на Даяна, решавайки че това е най-подходящото за него място.
Вятърът беше много студен и Даяна бе благодарна за наметката, подплатена с кожа, която имаше и топла качулка. Когато корабът достигна Бискайския залив, морето бе твърде бурно, за да стои на палубата. За съжаление, щом се прибра в каютата, я хвана морска болест.
Едва когато стигнаха брега на Испания, се почувства по-добре, а успя да се възстанови напълно, щом приближиха Гибралтар. Застанала до перилата, прегърната от Маркус, тя се радваше на топлото средиземноморско слънце. С всеки изминал ден все повече обикваше Маркус, въпреки, че това й се бе струвало невъзможно.
Винаги когато той отсъстваше, Тор я следваше неотлъчно. Беше както учудена, така и благодарна, че Петриус се отнасяше към нея като към принцеса при всеки техен контакт, но беше забелязала, че той прекарваше по голяма част от времето си с прокуратора, който очевидно проявяваше бащински интерес към ранения по-млад брат на Маркус Магнус.
Един ден, когато синьото море бе спокойно, а слънцето не скъпеше топлите си лъчи, Даяна реши да разгледа римския кораб. Отвори една тежка врата и слезе надолу по дървени стълби. Спря, останала без дъх, пред гледката, която се разкри пред очите й. Редици от мъже, голи до кръста, движеха огромни весла, а потта се стичаше по мускулестите им гърбове. Покри устата си с ръка от ужас, очите й станаха огромни. Тор насила я хвана за раменете, завъртя я и я побутна по стълбата нагоре.
Излязла на палубата, тя пое дълбоко въздух и силно се притисна към Тор, като че ли той бе спасителният й пояс. Маркус се приближи към тях, любопитен да узнае какво се бе случило, че Тор бе прегърнал Даяна. Вдигна я на ръце и усети как тя се вкопчи в него:
— В галерата има роби! — произнесе тя отчаяно.
Той я занесе до кабината им и седна до нея, преди да отговори. Погледна го с обвиняващи очи.
— Не мога да повярвам, че си толкова наивна. В името на боговете, как си мислиш, че този кораб ще се придвижи от Британия до Рим?… Не всички са британци — опита да се защити той. — Някои са от Галия, други от Нубия…
— Те са хора, Маркус, независимо от каква раса са. Мили боже, как могат римляните да бъдат така безразлични към човешкото нещастие? Как можете да осъждате тези мъже на робство цял живот в тази галерия?