— Не за цял живот, а за десет години. Мъжете трябва да са в силата си, за да могат да въртят веслата. — Когато видя, че това не направи думите му по-приемливи, той коленичи и взе ръката й: — Скъпа, ако можех да поправя неправдите на света заради теб, щях да го сторя. Вероятно в твоето време няма робство, но можеш ли честно да кажеш, че не съществуват никакви страдания или несправедливости? В замяна на труда им нашите роби са хранени добре, имат прилични жилища и са толкова много, че никой не се преуморява.
Тя си помисли за Лондон, където условията за богатите и бедните бяха съвсем различни. Богатите дебеланковци имаха неизчерпаем апетит към развлеченията и лукса, докато босите кибритопродавачки тихо умираха от глад по ъглите на улиците. Изпращаха деца да чистят комините и често биваха обгаряни до смърт. Даяна разбра, че Маркус не може да бъде обвиняван за условията на живот в неговото време повече, отколкото тя самата можеше да бъде обвинена за бедността и глада при управлението на крал Джордж…
Докосна лицето му:
— Като пристигнем в Рим, ще се бориш ли за подобряване условията на живот на всички британци? Нищо повече не мога да искам от теб.
— Ще пристигнем утре! — отговори той. — Ела да отидем на палубата, откъдето ще се насладим на морето и слънцето.
Последната нощ на борда, когато лежеше в прегръдката му, Даяна разказа какво бе записала историята за император Нерон:
— Стой далече от него, ако можеш. Той е един луд човек, чието господство се изражда в жестокост и тирания.
— Той уби собствената си майка, зная всичко за Нерон — увери я Маркус.
— Не знаеш, че след три години, той ще подпали Рим, за да може да построи една огромна нова столица на мястото на руините.
— Ще подпали Рим? — недоверчиво попита Маркус.
— Да, но новият град ще бъде великолепен и ще остане през вековете. Нерон ще обвини християните, че са го подпалили, но народът ще го намрази. Ще има въстания срещу него и той ще се самоубие, преди да навърши тридесет и две години.
Маркус гледаше гредите на каютата и се чудеше дали Даяна наистина бе живяла в бъдещето или просто имаше пророчески видения, каквито много хора твърдяха, че имат. Той я притисна до сърцето си. Щом бяха заедно днес, нито миналото, нито бъдещето, можеха да имат някакво значение.
Въпреки че се страхуваше да отиде в Рим, сгушена така близко до Маркус, Даяна реши да се отърве от страховете си. Беше решила да остане до своя любим и искаше никой от тях да не съжалява за това. Щеше да прегърне неговия град с цялото си сърце, както правеше винаги, защото половинчатите неща не бяха присъщи на характера й. Ще погледне на всичко това като на дар от боговете — да може да види и преживее древния Рим като едно чудо. Тя се закле да не пропилява повече нито един момент в страх или съжаление.
Застанаха на пристан в Остия, на устието на река Тибър. Известната река, която щеше да ги отведе в Рим, бе широка, с буйна жълтеникава вода. Маркус беше до нея, за да й показва всички забележителности на областта.
Както беше чела, видя че Рим наистина бе построен на седем хълма. Представляваше една смесица от огромни сгради, позлатени покриви, кубета, величествени редици от мраморни колони, частни домове с покриви от червени керемиди. Някои от тях бяха построени в долините, други по върховете, трети се катереха по склоновете на хълмовете. Маркус й показваше храмове, амфитеатри и дълго празно пространство, което бе Циркът Максимус.
— Маслиновите насаждения на баща ми са на юг — посочи хълмовете, които се простираха в златистата мараня на хоризонта. — Кариерите ни са на север, в Апенините, откъдето извира река Тибър.
— Каменни кариери като тези в Аква Сулис?
— Не, това са кариери за мрамор. Търговията с мрамор е особено разпространена в Рим, както сама виждаш — отговори гордо Маркус.
— Къщата на баща ти в града ли е?
— Да, на един от хълмовете. Пратеникът вече го е уведомил за пристигането ни. Когато спрем на дока, конете ще ни чакат. Специално поръчах носилка за теб.
— О, мислех че ще можем да повървим из града — разочарова се Даяна.
— Скъпа, тук живеят над един милион души и повечето от тях ще са по улиците. Ще се придвижваме много бавно. От носилката ще имаш възможност да видиш повече неща, отколкото могат да те заинтересуват. Ще трябва да минем през много мизерни квартали, преди да започне изкачването по хълма, където са къщите на патрициите. — Той я погледна и лицето му стана сериозно. — Рим е тежко изпитание за всичко хубаво и лошо на този свят. Няма друг град, където божественото и животинското да са така ярко изразени.