Конрад — имаше огненочервени коси и добродушно лице — се засмя.
— Иска се време да свикнеш, нали?
— Да. Нямах представа, че пространството между Базата и купола е херметизирано. Мислех, че е пълно с вода.
— Базата не е била направена да работи на такава дълбочина. При това налягане не би издържала повече от един-два часа. Куполът я предпазва. Някой ми каза, че двете действат заедно като двойния корпус на подводница. Откровено казано, не го разбирам.
Крейн кимна. В идеята имаше абсолютно правилна логика. В известен смисъл Базата наистина представляваше подводница с вътрешния си херметизиран корпус, външен корпус и резервоари с баласт между тях.
— Забелязах скобите, заковани за външната обшивка на Базата. За какво са, за Бога?
— Базата е направена за много по-плитки води, където не е необходим купол. Мисля, че са предназначени за водолазите, които се катерят и слизат по външната страна на Базата, за да извършват ремонти.
Крейн се обърна и видя две големи хоризонтално разположени тръби — тръгваха от срещуположни краища на Базата и се срещаха в точка малко над центъра й. Това бяха „спиците за налягането“, както ги беше нарекъл Ашър, тръби, отварящи се към морето — още един метод за компенсиране на неимоверното налягане. От това разстояние тръбите наистина приличаха на спици на колело, но според Крейн no-скоро наподобяваха шишове, на които Базата беше набучена. Фактът, че морето е толкова близо до кутията, в която живее, не му хареса.
Квадратната платформа беше голяма — седем на седем метра — и закрепена към вътрешната стена на купола. От едната страна имаше невероятно дебел люк, пазен от още морски пехотинци. Крейн беше убеден, че този люк води към дълбокия океан извън купола. Коритото несъмнено спираше там и продуктите се внасяха през люка.
На платформата вече чакаха десетина души — специалисти в лабораторни престилки и работници по поддръжката в гащеризони. Повечето носеха контейнери с различни размери. Най-големите бяха на екипа по поддръжката — черни пластмасови кутии на колела, толкова обемисти, че сигурно едва ги бяха прекарали през люковете. Крейн предположи, че съдържат отпадъци, които ще бъдат изпратени на повърхността.
До люка имаше контролно табло, пред което седеше висока и много привлекателна жена във военна униформа. Тя натисна няколко бутона, погледна малкия екран и каза през рамо:
— Коритото пристига след две минути.
Неколцина човека от групата въздъхнаха нетърпеливо.
— Пак закъснява — измърмори някой.
Световъртежът на Крейн намаля. Очите му се преместиха от жената към наблюдателната станция, монтирана на обшивката на купола. Извивката беше лека и съвършена, проектирана за максимална издръжливост, и колкото и да беше учудващо, приятна за гледане. Куполът се намираше под изумително, страховито налягане и тежестта на водата върху него беше невъобразима. Като подводничар, Крейн се беше научил да не размишлява за тези неща. Несъзнателно протегна ръка и докосна повърхността на купола — суха, гладка и студена.
Главният готвач Рено нетърпеливо си погледна часовника, после се обърна към Крейн.
— Е, докторе, Коритото пристига. Хората ми взимат хранителните продукти. Конрад проверява в списъка, за да се увери, че нищо не е забравено. И всичко контролирам аз. Доволен ли сте?
— Да — отвърна Крейн.
— Коритото пристига след една минута — извика жената.
Рено се приближи.
— Имате ли други въпроси? — попита той и отново си погледна часовника, сякаш искаше да каже: „Питай сега, защото и без това си губя ценното време“.
— Само няколко. Някой друг от персонала оплаквал ли се е наскоро от здравословни проблеми?
— Помощникът ми, който прави сосовете, има възпаление на синусите, но това не му попречи да дойде на работа.
Крейн очакваше този отговор. Вече разбра как се извършва доставянето на храната и изгаряше от нетърпение да започне да работи върху вероятността от отравяне с тежки метали. Погледът му обходи насъбралата се тълпа, красивата жена в наблюдателната станция и електрическата преграда до нея. От долната част на преградата бавно се процеждаха капки кондензация. Крейн се изкушаваше да се сбогува и да се върне в Базата, но беше сигурен, че се нуждае от Рено и документите му, за да влезе вътре.
В далечната страна на купола се чу глух удар и платформата леко потрепери. Коритото се беше скачило. Хората се оживиха и се подготвиха за отварянето на люка.
— Окачването успешно — съобщи хубавицата. — Започва разхерметизиране на люка.
— А някакви повтарящи се схеми в поведението? — обърна се Крейн към главния готвач. — Някой държи ли се нехарактерно за него или необичайно?