— Да видим какво има в „първоначален“.
Тя премести курсора върху иконата.
— Има само един текстов файл. Ще го отворя. — Пионг щракна с мишката и отвори файла. — Това е някакъв кодиран текст.
00000000010110000000000010000010
— Ако се съди по дължината, това трябва да е първият сигнал, засечен от работниците на петролната платформа, високочестотният сеизмичен звук, онзи, който ни доведе тук.
— Сигналът, предаван от границата Мохо?
— Да. Доктор Ашър, изглежда, не се е опитал да го разкодира.
— Той се беше съсредоточил върху сигналите, които излъчват стражите. Те са по-кратки и вероятно по-лесни за разшифроване. И предполагам, че се намират в поддиректорията „източник“.
— Да проверим. Изглежда, имаш право. Тук има четиридесет файла, много по-кратки, всичките в бинарни нули и единици.
— Мисля, че Ашър и Марис са направили разбор на четиридесет сигнала от електромагнитния спектър. На какво искаш да се обзаложим, че другата поддиректория съдържа преводите? — Вълнението му нарастваше.
— На нищо. Да надникнем в съдържанието. — Хюй прокара курсора по екрана и отвори друга папка със списък на съдържанието на „мишена“.
1_trans.txt
2_trans.txt
3_trans.txt
4_trans.txt
5_trans.txt
6_trans.txt
7_trans.txt
8_trans.txt
— Ето ги — прошепна тя.
— Ашър и Марис вероятно са превели осем от четиридесетте послания, когато ми се обадиха. По-бързо, отвори първото.
Пионг щракна с мишката. Отвори се нов текстови прозорец. Съдържаше един-единствен ред:
x = 1/0
— Чакай малко — каза Крейн. — Тук нещо не е наред. Това е старият превод на Ашър, грешният.
— Да. Всеки, който може да направи нещо толкова сложно като стражите, би трябвало да знае, че не се дели на нула.
— Той ми каза, че отначало разкодирането тръгнало гладко и решили, че са допуснали някаква малка грешка. Загубили дни, докато се опитвали да я открият. Когато влязоха в хипербаричната камера, се бяха отказали от това и са се отправили в съвсем друга посока. Крейн се намръщи. — Стара новина. Трябва да има друга папка.
Настъпи мълчание. Хюй преглеждаше файловете.
— Не. Тази е единствената, свързана с онова, което търсим.
— Тогава провери втората папка. Може би Ашър просто не си е направил труда да изтрие грешното предположение.
Пионг щракна на иконата с име 2_trans.txt. Отвори се друг текстови прозорец:
x = 0°
— Нула повдигната на степен нула? Това е лудост, също като деленето на нула — изуми се Крейн, но после му хрумна друга мисъл. — Можеш ли да провериш часа и датата на тези файлове?
— Вчера следобед — отвърна Хюй, след като няколко пъти щракна с мишката.
— Всичките ли?
— Да.
— По това време той беше в камерата. Значи в края на краищата файловете са нови.
Крейн се умълча. Пионг провери останалите шест файла. И те бяха математически изрази — нелогични и невъзможни.
a3 + b3 = c3
¶ = a/b
x = ln (0)
— „А“ на трета степен плюс „В“ на трета степен, равно на „С“ на трета степен? — Хюй поклати глава. — Няма три числа, с които това уравнение да има решение.
— Ами естественият логаритъм на нула? Невъзможно. А числото „пи“ е ирационално. Не може да го определиш, като разделиш едно число на друго.
— Въпреки всичко, изглежда, доктор Ашър е бил прав за преводите още първия път.
— Очевидно е мислел, че е прав. Но в това няма логика. Защо стражите ще предават поредица от невъзможни математически изрази? И защо ще ги смятат за толкова важни, че да ги излъчват на всяка известна честота? Мисля, че…
Крейн изведнъж млъкна. От коридора се чу приглушен разговор и стъпки.
Той погледна Хюй. Очите й бяха широко отворени от страх.
Крейн посочи дъното на стаята.
— В килера. Бързо!
Тя хукна към склада, отвори вратата и се вмъкна вътре. Крейн угаси лампите и безшумно я последва. В последния миг спря, върна се в лабораторията и грабна пожароустойчивата мушама от закачалката.
Стъпките се приближиха.
Той метна мушамата върху масата да покрие компютрите и инструментите, после побягна към килера и се скри. Миг по-късно валчестата дръжка на вратата на лабораторията се превъртя.
Крейн надникна през решетката на вентилацията. На прага стояха двама морски пехотинци. Силуетите им бяха очертани на светлината от коридора.
Единият запали осветлението. Крейн се дръпна назад в мрака. Усещаше топлото учестено дишане на Хюй на врата си.
Отново се чуха стъпки — командосите влязоха в стаята; после настъпи тишина.
Крейн бавно се наведе, надзърна през решетката и видя, че пехотинците стоят до масата и оглеждат помещението.