Преди Крейн да успее да възрази, Королис тръгна към сферата. Доктор Флайт и другият член на екипажа вече се вмъкваха в сребристото кълбо.
ГЛАВА 49
Роджър Корбет лежеше на една страна в уголемяваща се локва от собствената си топла кръв, зашеметен от болка. От време на време му се струваше, че сънува, а друг път имаше чувството, че е умрял и се рее в безкрайно тъмно забвение. Мислите и усещанията му ту се избистряха, ту се замъгляваха — изобщо не можеше да ги контролира. Не знаеше колко време е изминало. Беше сигурен само в едно — че не трябва да позволи на Бишоп да разбере, че е жив.
Болката се засили, но това беше хубаво, защото му помагаше да се бори с ужасната отпадналост, която се опитваше да го обземе и да го удави завинаги.
Обзе го съжаление. Пациентката за три часа щеше да го чака. Вероятно вече беше там, нервно потрепваше с крак и поглеждаше часовника си. Беше отбелязала голям напредък в овладяването на гнева и беше жалко, че…
Съзнанието му отново се замъгли и Корбет се унесе в ужасни сънища. Беше водолаз, гмурнал се твърде дълбоко. Повърхността бе неясно петно бледа светлина в мрака далеч, далеч над него. Белите му дробове се пръскаха, той риташе с всички сили, за да изплува, но оставаше още много.
С усилие на волята се върна в съзнание. Приведената фигура с пистолета в ъгъла беше приключила работата си.
Бишоп се надигна в тъмнината и се обърна към него. Очите й блестяха на светлината от съседната камера. Корбет спря да диша. Лежеше неподвижно, премрежил очи. Тя тръгна към него, спря и насочи пистолета.
И изведнъж рязко се обърна. След миг и той долови гласовете — едва се чуваха от воя на компресорите.
В първото отделение на Контрол върху околната среда сигурно бяха влезли хора — поне двама, може би и повече. Внезапно появилата се надежда внесе известна яснота в съзнанието му и му помогна да възвърне контрола върху замъглените си сетива. Маневрата беше успяла. Брус изпращаше помощ.
Гласовете се приближиха.
Бишоп го прекрачи и се плъзна като привидение към люка, водещ към втората камера. Корбет отвори очи малко по-широко и я видя как се дръпна от светлината и предпазливо надникна зад ъгъла. Извитите очертания на косата й и дулото на пистолета се откроиха срещу жълтия ореол светлина. Бишоп се промъкна през люка, влезе във второто отделение, скри се зад турбината и изчезна от погледа му.
Гласовете продължиха да говорят, но вече не се приближаваха. Той предположи, че все още са в първото отделение, някъде между Бишоп и главния изход от Контрол върху околната среда. От няколкото думи, които разбра, му се стори, че са работници от поддръжката сигурно проверяваха неизброимите контролни уреди.
Това означаваше, че помощта още не е пристигнала. А може би изобщо нямаше да дойде.
Корбет протегна ръка и опита да седне. Ръката му се плъзна по окървавения под. Прониза го изгаряща болка в гърдите и той прехапа устна, за да не извика.
Отново легна и задиша плитко, мъчеше се да облекчи страданията си. После запъна крака в металния под и бавно започна да се изтласква към отвесната преграда.
Придвижваща се мъчително бавно. Тридесет сантиметра, шестдесет, метър. В гърлото му се пенеха кървави мехури. Ризата и престилката му бяха прогизнали от кръв, тежаха и го забавяха. На половината път до отсрещната стена спря за малко, понеже пак загуби сили. Не можеше обаче да спре за дълго. Знаеше, че ако го направи, няма да може да тръгне. Отново запълзя по пода.
Най-после главата му се удари в стената. Той изхлипа от болка и погледна нагоре. Над него бяха четирите дебели ивици „Семтекс“, прикрепени към металната преграда в успоредни линии. Във всяка беше забит детонатор.
Корбет събра сили, вдигна ръка, хвана най-близкия детонатор и го изтръгна от пластичния експлозив. Изгаряща болка изпълни гърдите му и той задъхано се отпусна на пода.
Разгледа детонатора, но в сумрака видя само батерия, ръчно настройващ се таймер, две тънки метални пластинки, разделени с фолио, и спирала от оптичен фибър. Всичко беше миниатюризирано. Той не разбираше много от експлозиви, но устройството, изглежда, действаше на принципа на бомба със закъснител. Когато таймерът се изключеше, фолиото даваше искра и пластинките предаваха удара на взрива.
Корбет внимателно сложи детонатора на пода. Бишоп беше казала десет минути и той пресметна, че са останали четири-пет.
Имаше обаче още три детонатора. Отново събра сили, вдигна ръка, предпазливо отскубна следващия детонатор и падна по гръб.
Този път болката беше много по-силна и той едва не загуби съзнание. Кръвта вреше и кипеше в гърлото му. Корбет се задави и закашля. Измина една минута, докато успя да събере достатъчно сили, за да продължи.