Гарет отвори едно от шкафчетата и извади аптечката. Сред находките вътре — дезинфекциращо средство за ръце, руло еластичен бинт, ножици и тампони срещу ухапвания от насекоми — имаше и пакетче обезболяващи. Извънземният поклати глава — не, не, не искаше да поглъща химикали — но мъжът и жената го убедиха и той изпи две таблетки с чаша вода. Уинслет също поиска две, макар че не изглеждаше да е контузен, и Гарет се подчини. Когато попита президента дали и той има нужда, получи следния отговор:
— Не, по дяволите, просто карай тази кранта!
Гарет реши, че за момчето — или за съществото, което приличаше на момче — може да се направи още нещо и набързо измайстори от ластичните бинтове презраменна превръзка. Възможно беше извънземното да изпитва повече неудобства с нея, но така поне счупената му ръка нямаше да се подмята насам-натам.
— Нека го изпробваме — каза и се обърна към мъжа с бейзболната шапка: — Помогни ми да му го сложим. Полека с ръката… леко… леко!
Успяха да поставят ръката на Итън в превръзката. Дъхът на хлапето изсъска между зъбите му. Болката беше ужасна, но с нея щеше да се справи поне докато съумяваше да остане в съзнание. Замисли се каква голяма част от живота на хората включва болка: тя беше постоянен спътник на съществуването им — или физическа, или душевна. За да обитават такива крехки тела, хората несъмнено бяха силни — много по-силни духом, отколкото телом, и онези, които изглеждаха най-слаби, можеха да се окажат с най-силна воля и сърце. Това беше и причината да го привлича именно това тяло — момчето се бе държало за живота с такава страст! Сега обаче, осъзна Итън с голяма увереност, тялото беше понесло критични щети и времето му изтичаше. Можеше да поддържа в движение повредените системи, да кара контузените дробове да дишат и сърцето да изпомпва кръв през мъртвата плът, но не можеше да поправи фрактурите — лявата му ръка беше безполезна.
Имаше и още нещо, притеснително дори за него. Каза, настръхнал целият:
— Отново ни догонват.
— Колко са? — попита Дейв.
— Другите четири на мъглявите. И… горгонските кораби също се приближават много бързо. Мъглявите ще са… вече са тук — уточни той. — Съпровождат ни по два от всяка страна.
С тръпка на ужас Джеферсън дръпна завесата настрани, за да надникне навън. В мрака не се забелязваше движение, нямаше светлини — нищо. Хеликоптерът креташе по курса си на югозапад.
— Пуснете ме! — помоли Итън Дейв и пилота. — Трябва да стигна до прозорец! Те ще…
Бойните кораби откриха огън.
Само че стрелба започнаха не мъглявите, а горгоните и техни мишени бяха именно четирите черни кораба. Внезапно от облаците изникнаха стотици яркосини светкавици и удариха мъглявите и от двете страни на хеликоптера. Навсякъде наоколо засвяткаха сини експлозии и взривове от трепкащ пламък. Миг по-късно грейнаха стотици червени снаряди — ответният огън на мъглявите. „Марин Уан“ се намираше точно в средата на битката.
Огнени червени сфери и светкавици от синя светлина се кръстосваха в небесата. Взривовете отекваха в нощта, която вече не беше тъмна. В трепкащата светлина на експлозиите ясно се виждаха масивните кораби на мъглявите, но горгоните се намираха високо в облаците и оставаха скрити. Нилсен стрелкаше хеликоптера през турбуленцията на извънземната престрелка. През прозореца, чиято завеса бе дръпнал Джеферсън, Итън видя червена сфера, която пропусна първоначалната си мишена и връхлетя върху машината им. Разполагаше с част от секундата за реакция и времето му стигна със замах на показалеца си да избие прозоречното стъкло навън и със завъртане на китката успя да отбие сферата встрани, така че тя изцвърча на косъм от опашната перка на хеликоптера.
— Кацай! Кацай! — крещеше Деримън, но в района нямаше подходящо за приземяване място.
Някои от сферите и енергийните лъчи пробиваха черни кратери в земята под тях и вдигаха във въздуха пера от отломки колкото камион. Хълмовете и от двете страни на хеликоптера се гърчеха и сриваха и от тях изригваха въртопи прахоляк. Макар и ужасѐн, Джеферсън остана очарован от гледката на стотиците бляскави следи и копия извънземна огнева мощ, битката притежаваше обезоръжаваща красота, досущ като най-изумителните и скъпи фойерверки, взривявани някога в нощното небе над Ню Идън. Магията разкъса обхванат от син огън кораб на мъглявите на парчета, сипещи се от височина две хиляди фута, но Джеферсън въпреки това остана скован от почуда.