— Какво прави това нещо? — заговори Уинслет с трескава нотка в гласа, изпреварвайки Бийл. — Да не е бомба?
— Не. То е… извънземен часовник — Итън реши да го нарече така в името на простотата и простите умове. — Пробудих го.
— Часовник ли? — озъби се Деримън. — И каква полза от него?
— Внимание… внимание… множество нашественици на всички нива… — обади се женският глас. — Ехо Сиера. Ехо Сиера!
Прозвуча така, сякаш компютърът моли за помощ.
— Съвсем скоро ще бъдем нападнати — обясни миротворецът. — Мъглявите ще нахлуят през стените. Преди това да се случи, трябва да ви обясня за куба… — той вдигна ръка да го вземе и Джеферсън с радост му го връчи. — Знам откъде идва. Разпознах символите. И е малко повече от обикновен часовник.
— Какво е тогава? — подкани го Бийл.
— Това е най-големият дар, който ви е бил даван, сър. Това е вторият шанс на вашия свят.
— Какво имаш предвид?
— Цивилизацията, която ви го е донесла, е много стара. Те са първите, използвали многоизмерните скоростни пътища. Може би са станали свидетели на астероидния удар върху планетата ви преди много векове. Донесли са този склад като дар, за да предотвратят разрушението на вашия свят чрез втори подобен удар или някаква друга катастрофа. Можем да го използваме и сега. В състояние съм да прочета символите, да активирам заложената в този предмет мощ.
— Мощ ли? Каква мощ? — Бийл огледа кубчето със съмнение. — Какво се предполага да действа?
Итън се усмихна лекичко при все болката, която неспирно умъртвяваше тялото му. О, имаше толкова неща, които тази раса не знаеше и все още не беше в състояние да разбере…
— Това е машина на времето.
Всички се смълчаха. Сякаш времето бе спряло, макар отвъд стоманената врата да се разнесе приглушен шум, наподобяващ експлозия. Итън си представи мъглявите и горгоните, които се сражаваха отвън, вкопчени в смъртоносен ръкопашен бой.
— Не съществуват подобни неща — възрази Деримън. — Не могат да съществуват.
— Има си своите ограничения — продължи Итън. — Може да връща времето назад, но не и да прескача напред. Това е и целта на дара. Да се върне и да даде втори шанс… дар от време, за да се разруши астероидът, да се предотврати войната или надвисналата катастрофа.
— Казваш… че с това нещо можем да изтрием случилото се? — уточни Бийл. — Да се върнем назад във времето?
— В определени рамки. Доколкото разбирам това съоръжение, то може да бъде използвано само веднъж. И… мисля, че връщане на повече от две години би било… така да се каже… пресилване на нещата. Умовете ви са такива, че връщане на толкова много време може да предизвика липси в паметта. Някои ще бъдат в състояние да си спомнят, други — не.
Силен сблъсък разтърси стоманената врата, но за момента тя устоя.
— Ехо Сиера… Ехо Сиера! — Умоляваше изгубен глас, призоваващ към изгубена кауза.
— Може да има и други последици — добави миротворецът. — Честно казано, нямам представа.
Бийл си пое дълбоко дъх, задържа го и издиша.
— Можеш ли да го програмираш?
— Да.
— За кога?
— За да сме възможно най-сигурни… най-късната допустима дата. Третият ден от вашия месец април преди две години. Мога да програмирам устройството да… — Итън поспря да огледа символите. — Мисля… да върна времето до няколко минути преди горгоните да минат през порталите си.
— Дори ако проработи, това си е чисто цепене на косъма надве! — обади се Уинслет.
— А ако проработи? — попита Джеферсън. — Какво от това, че можеш да върнеш времето? Не можеш да спреш нашествието на горгоните. Те разбиха световните армии за броени дни! Какво ще попречи нещата да се повторят отново?
Итън кимна, а сребърните му очи сияеха, но под тях имаше черни кръгове от изтощение и физическа болка. В лявото ъгълче на устата му се появиха капки кръв.
— Аз ще ги спра — каза той.
— Как?
— В истинската си форма… ще мога да ви оставя още един подарък. Ще използвам енергията си да създам за вас постоянна защитна мрежа около цялата планета. Тя може да бъде настроена — досущ струни на инструмент — за хармоничните подписи и на горгонските военни кораби, и на мъглявите. Но ако горгоните не успеят да преминат — добави той, — то и мъглявите никога няма да дойдат тук. Войната за тази граница изобщо няма да се състои. Някои хора ще знаят, че е имало такава… спомените на други за тези събития ще бъдат изтрити… — той погледна по ред към Дейв, към Оливия и след това към президента. — Ще се получи много интересно и пълно с предизвикателства бъдеще.