— Джеф… по-добре да обръщаме обратно. Твърде много се отдалечихме. Не мислиш ли?
Всичко тънеше в мрак, прорязван от светкавиците в небето. Те караха отзад туби и имаха маркучи да източат бензина, ако намерят такъв изобщо. Всички бензиностанции около Ню Идън отдавна бяха пресъхнали и изключени. А проблемът беше, че мъжете в града използваха твърде много бензин в търсенето на още, налагаше им се да се отдалечават все повече и повече от убежището си. А целият свят около тях тънеше в мрак, като изключим конусите на фаровете, и при това единият бе взел да отслабва.
— Да се върнем — каза и Алекс. — По-нататък няма нищо.
— Ще опитаме отново утре — добави Дъг. — Когато сме в състояние поне да виждаме.
— Аха — съгласи се Джеферсън. — Ами добре.
Той отклони пикапа по един черен път, за да даде заден и да обърне, и внезапно право пред тях, изправени в светлината на гаснещите фарове, се показа група от дванадесет безлики, облечени в черно войници на мъглявите. Съществата се взираха нагоре в изкривеното небе и оръжията им също бяха вдигнати.
— О, мамка му! — изкрещя Анди.
Дъг трескаво му се развика:
— Млъкни, млъкни!
Джеферсън се опита да даде на задна и да подпали гумите, но съединителят се приплъзна и скоростите изгъргориха с такъв шум, че биха вдигнали и мъртвите войници на Конфедерацията от обраслите им с мъх гробове. Няколко от мъглявите явно чуха звука и обърнаха лицевите си маски и оръжията си към тресящия се пикап.
— Ще ни изтрепят! — изкрещя Алекс право в ухото на Джеферсън.
Той не виждаше изход освен онзи, който му бе известен открай време: да кара напред и майната му на всичко. Така че намери първа скорост и настъпи педала до тенекията. Пикапът се натресе в няколко мъгляви, докато останалите се замъгляваха в каквато там зона или измерение умееха да навлизат. По предното стъкло плисна кафява течност. Гаснещият фар се пръсна.
— Дай, дай, дай! — викаше Алекс.
Ускоряваха по черния път с над седемдесет мили в час и пропадаха във всяка една дупка чак до скута на Исус.
Погледнал назад през вихрите прахоляк, Дъг нададе задавено стенание.
Джеферсън видя в страничното огледало поток от нажежен до бяло пламък да връхлита към пикапа, досущ потоп от огън. След миг вече ги беше достигнал — твърде бързо, за да успее да го избегне. Нямаше начин да надбяга огнения език, нито да му се измъкне. Пламъците погълнаха задницата на пикапа и стопиха гумите, взривиха резервоара и докато вътрешността на колата се превръщаше в нажежена пещ, Джеферсън Джерико…
… се озова седнал на тераса, която гледаше към потънала в зеленина градина. В средата на градината имаше сребърно езерце. По дърветата висяха жълти и червени плодове, които напомняха ябълки, но бяха със странна форма. Въздухът миришеше така, сякаш е прекаран през климатик, имаше лек метален привкус. Джеферсън осъзна, че носи бяла роба от подобен на коприна материал, а на краката му са надянати бели сандали, приличащи на гумени. Погледна към неизгорените си ръце и прокара длан по неизпепелената си коса, въздъхна изумено, сполетян от идеята, че наистина — и при все множеството си грехове — е бил допуснат в Рая. За малко да се разплаче.
И точно тогава тя излезе плавно на терасата, облечена в роба, която блещукаше с милион цвята на светлината на изкуственото слънце, и му се усмихна с уста, която все още се нуждаеше от усъвършенстване, и каза с глас, който звучеше като да слушаш дузина вайкащи се в няколко регистъра наведнъж:
— Прочетох. Написано е… че врагът на врага ми е мой приятел. Не е ли така, Леон Къш-от-мене? Или предпочиташ Джефер-сине-йерихонски?
Щом Джеферсън се опита да стане и изгубил равновесие, се пльосна на лъскавите камъни, които покриваха терасата, тя се надвеси над него с ослепително бяло сияние зад гърба, вдигна твърде дългите си ръце към него и рече:
— Не бой се от мен. Аз те спасих. Дали говоря добре?
Да… да… говориш добре… да.
— Аз съм изучена. Уча се — поправи се тя сама. — Толкова много за… — тя потърси правилната дума и уточни: — за попиване. Аз съм… — отново последва пауза, докато тя събираше думите си. — Скромна ученичка — продължи, а гласовете ѝ се надигаха и спадаха, докато Джеферсън Джерико не си каза, че не е влязъл в Рая, а е бил завлечен в Ада.