Преходът към частния сектор беше много интересен. Майлс разглеждаше подробностите, докато майордомът ги сканираше за скрито оръжие. Животоподдържащата система — всъщност всички системи — изглежда, работеха отделно от останалата част от станцията. Районът не само се заключваше, но можеше и да се отделя. Всъщност това не беше станция, а космически кораб с двигатели и оръдия. Майлс беше готов да се закълне, че ще ги открие, макар че не беше никак безопасно да тръгне да ги търси самичък. Майордомът съобщи по радиостанцията-гривна: „Адмирал Майлс Нейсмит, командващ Свободния Дендарии наемнически флот. Капитан Бел Торн, командващ бързия кръстосвач «Ариел» от Свободния наемнически Дендарии флот“ — и ги поведе. Майлс се зачуди кой ли стои на другия край на връзката.
Приемната беше голяма и подредена с вкус, с плаващо стълбище във всички цветове на дъгата и хоризонтални равнини, създаващи уединение, без да нарушават илюзията за простор. На всеки изход (Майлс изброи шест) имаше яки, облечени в зелено охранители, опитващи се не много успешно да приличат на прислужници. Една цяла стена, предизвикваща у Майлс виене на свят, представляваше прозрачен люк с изглед към оживените докове на станция Фел и ярката крива на Джексън Хол, разполовяваща осеяния със звезди хоризонт. Елегантни жени в зелени копринени сарита безшумно сновяха между гостите и предлагаха храна и напитки.
След като огледа другите гости, Майлс реши, че сивото кадифе е определено скромно облекло. Той и Бел щяха да се сливат със стените. Малкото на брой привилегировани клиенти бяха облечени с разнообразни планетарни модни дрехи. Но бяха предпазливи, държаха се заедно, не общуваха с други. Изглежда, партизаните не разговаряха с наемните войници, контрабандистите с революционерите — също. Гностиците светци, разбира се, разговаряха само с Единия истински Бог и може би с барон Фел.
— Странно парти — коментира Бел. — Веднъж бях на една изложба на домашни любимци с такава атмосфера. Най-интересният момент беше, когато един гущер се отвърза и изяде котката призьор.
— Тихо де — усмихна се Майлс. — Дошли сме по работа.
Момиче в зелено сари мълчаливо се поклони и им поднесе табла с напитки и сандвичи. Вдигнал въпросително вежди, Торн се обърна към Майлс: „Да приемем ли?“
— Защо не? — промърмори Майлс. — В края на краищата това влиза в сметката. Не вярвам баронът да трови клиентите си. Така не се прави бизнес. Тук всичко е подчинено на бизнеса. Нелегалните продажби си имат своите правила. — Той избра една розова мръвка, нагъната като лотос, и неизвестна мътна напитка. Торн последва примера му. Розовият лотос, уви, се оказа някаква сурова риба, която заскърца между зъбите му. Майлс се насили и я преглътна. Напитката беше силен алкохол и след като отпи глътка, той със съжаление я остави на най-близката равна повърхност. Неговото тяло отказваше да приеме алкохол, а и той нямаше желание да срещне барон Фел в полукоматозно състояние или неконтролируемо ухилен. По-щастливия по отношение на метаболизма Торн не се отказа от напитката си.
Някъде засвири необикновена музика. Майлс не можеше да определи инструмента… инструментите, по-скоро. Двамата с Торн се спогледаха, мълчаливо се разбраха и тръгнаха към звука. Намериха музиканта до едно спирално стълбище, пищно декорирано със станция, планета и звезди. Майлс гледаше учудено, с широко отворени очи. Този път хирурзите на Къща Риовал бяха отишли прекалено далеч…
Малки декоративни цветни звезди очертаваха сферичното поле на голям балон за безтегловност. В него плуваше жена и свиреше. Ръцете й блестяха на фона на зелена коприна. Четири ръце с цвят на слонова кост… Носеше приличен на кимоно жакет, пристегнат с коланче, и съответни на него шорти, от които на мястото на краката излизаше втора двойка ръце. Косата й беше къса, мека, абаносовочерна. Очите й бяха затворени, розовите бузи носеха отпечатък на ангелско спокойствие — възвишено, далечно, ужасяващо.
Странният й музикален инструмент висеше във въздуха пред нея — плоска полирана дървена рамка с опънати блестящи струни и резонатор. Тя удряше с ослепяваща бързина от двете страни на струните с четири чукчета от филц. Музиката се лееше като водопад.
— Боже господи! — възкликна Торн. — Това е четириръка.
— Да, видях.
— Четириръка. И е много далеч от дома си.
— Искаш да кажеш, че… не е местен продукт?
— Определено.