— Това малко ме успокои. Откъде е дошла?
— Преди около двеста години… приблизително по времето, когато били създадени хермафродитите — по лицето на Торн премина странна кисела усмивка, — е, хората се надпреварвали с експерименти в областта на генното инженерство за създаване на утробен репликатор. Наскоро след това последвали закони, забраняващи тези опити, но междувременно някой решил, че са създали раса, която може да живее в безтегловно пространство. Но след това била създадена изкуствената гравитация и интересът към тази раса изчезнал. Четириръките избягали… техните потомци стигнали далеч отвъд Земята и заживели като самостоятелна група. Говори се, че не общуват почти с никого. Много необичайно е да срещнеш някого от тях. Шт. — Леко отворил уста Торн слушаше музиката.
„Толкова необичайно, колкото и да срещнеш бетански хермафродит в Свободната наемническа Дендарии флота“ — помисли си Майлс. Но музиката заслужаваше внимание, макар че, изглежда, малцина сред тази параноидна тълпа изобщо я забелязваха. Какъв срам! Майлс не беше музикален, но дори и той почувства силната страст на тази музика, която се простираше отвъд таланта, достигаше духа. Един краткотраен дух, звуци, втъкани във времето, и, подобно на времето, простиращи се отвъд кратковременната памет на човека, звуци, оставащи във вечността.
Музиката постепенно замря. Сините очи на четириръката музикантка се отвориха, лицето й от неосезаемо се превърна в обикновено човешко лице, напрегнато и тъжно.
— Ах — въздъхна Торн, стисна празната си чаша под мишница, вдигна ръце да ръкопляска, после се замисли и ги свали. Реши, че не трябва да привлича вниманието на безразличната тълпа.
Майлс също не искаше да привлича вниманието й и затова каза:
— Просто поговори с нея.
— Смятате ли? — Торн радостно се втурна напред, остави чашата на пода и като се изправи, протегна ръце към блестящия балон. Гледаше четириръката възхитено и не можеше да отвори уста.
„Боже Господи, Бел с вързан език! Никога не съм мислил, че ще видя такова нещо.“
— Попитай я как се нарича инструментът, на който свири — подсказа му Майлс.
Четириръката жена наклони любопитно глава и подобно на морска звезда грациозно се премести над инструмента, за да се приближи към Торн.
— Интересува ли те нещо?
— Как се нарича този изключителен инструмент? — попита Торн.
— Това е двустранна трапецовидна цитра, мадам… сър… — Сервилният й глас — глас на слуга към гост, се поколеба за момент от страх да не го обиди. — Офицер.
— Капитан Бел Торн — моментално добави Бел, вече започнал да възвръща обичайната си самоувереност. — Командир на Дендарии бърз кръстосвач „Ариел“. На твоите услуги. Как дойде тук?
— Търсех работа и барон Фел ме нае. — Тя тръсна глава, сякаш да отхвърли някакъв намек за критика, макар че в думите на Бел нямаше и следа от такава.
— Истинска четириръка ли си?
— Ти си чувал за моя народ? — Тъмните й вежди се издигнаха изненадано. — Повечето хора мислят, че съм някаква илюзия. — В гласа й се долови язвителна горчивина.
Торн прочисти гърлото си.
— Аз самият съм бетанец. От личен интерес проучих историята на ранния генетичен взрив. — Торн отново прочисти гърлото си. — Бетански хермафродит, както виждаш — допълни той и зачака неспокойно реакцията й.
По дяволите. Бел никога не чакаше реакции. Той се представяше, без да се интересува какво мислят другите. „За нищо на света не бива да се намесвам.“ Майлс тихо се отдръпна и потри устни, за да скрие усмивката си, когато видя как Торн подчертава мъжките си маниери.
Четириръката наклони глава заинтересовано и сложи една от горните си ръце върху искрящата преграда недалеч от ръката на Бел.
— Наистина ли? Значи и ти си продукт на генното инженерство.
— О, да. Как се казваш?
— Никол.
— Никол! Само Никол? Искам да кажа, много хубаво име.
— Моите хора не използват презимена.
— Аха! Хм, какво правиш през свободното си време?
За съжаление в този момент ги прекъснаха.
— Обърни се, капитане! — промърмори Майлс. Торн моментално се стегна — хладен, коректен — и проследи погледа на Майлс. Четириръката се отдръпна от бариерата, сведе глава и сключи почтително ръце. Майлс също прие изискваната поза на учтиво внимание.
Геориш Стаубер, барон Фел бе изненадващо стар за човек, неотдавна заел този пост. А на живо изглеждаше още по-стар, отколкото на холографското видео. Беше оплешивял, с бял венец коса около лъщящото теме, весел и дебел. Приличаше на нечий дядо. Не на дядото на Майлс обаче. Неговият дядо беше слаб и хищен дори на пределна възраст. И титлата на стария граф беше истинска, каквито трябва да са титлите, не като на Фел — неговата беше израз на признание към оцелял член на Синдиката. Имаше измамливо добродушен вид. Майлс си спомни, че барон Фел беше се изкатерил по купчина трупове, за да достигне до това високо място.