Фел слушаше вдигнал вежди, едновременно развеселен и раздразнен.
Без се изненада.
— Значи ако извадя оръжие и те ударя по главата, ще бъде съвсем законно, така ли?
Телохранителят настръхна и се приготви за скок.
— Престани, Бел — промърмори Майлс.
Но на Риовал му стана интересно да дразни бетанския натрапник.
— Ти нямаш оръжие. Но като оставим настрана закона, подчинените ми са инструктирани да отмъстят за мен. При дадените обстоятелства това може да се схваща както като естествена реакция, така и като наказателен акт. Всъщност ти ще установиш, че един такъв неуместен импулс наистина е незаконен.
Барон Фел погледна Майлс в очите и леко кимна. Време бе да се намеси.
— Трябва да си тръгваме, капитане — каза Майлс. — Ние не сме единствените гости на барона.
— Опитайте топлия бюфет — предложи любезно Фел.
Риовал демонстративно остави Бел без внимание и се обърна към Майлс.
— Прескочете до моя институт, ако ви е на път, адмирале. Дори един бетанец може да разшири хоризонтите на своя опит там. Сигурен съм, че моите хора могат да ви предложат нещо интересно за парите, с които разполагате.
— Вече не разполагам с никакви пари — отвърна Майлс. — Барон Фел изчерпи кредитната ми карта.
— Ах, много лошо. Може би при следващото пътуване — каза Риовал и се обърна незаинтересован настрана.
Бел не се помръдна.
— Вие не можете да продавате граждани на галактиката там долу — каза той и посочи нервно към кривината на планетата, която се виждаше през люка. Четириръката Никол ги наблюдаваше безизразно иззад цитрата си, но сините й очи блестяха.
Риовал се обърна неочаквано, преструвайки се на изненадан.
— О, капитане, току-що се сетих. Като бетанец… ти трябва да си истински генетичен хермафродит. Ти самият си пазарна рядкост. Аз мога да те наема с два пъти по-голямо заплащане от сегашното. И без риск да бъдеш застрелян. Гарантирам ти, че ще бъдеш изключително популярен. Твоята група се цени високо.
Майлс можеше да се закълне, че видя как кръвното на Торн се вдигна, когато разбра смисъла на казаното от Риовал. Лицето на хермафродита помръкна и той пое дълбоко дъх. Майлс се пресегна и го стисна за рамото.
— Отказваш ли се? — попита Риовал и вдигна глава. — Твоя работа. Но аз наистина ще ти платя добре за генетичен материал от твоята плът, с който да попълня каталозите си.
Бел избухна.
— За да създадеш от мен клонирани братчета и сестричета, които да направиш… да направиш… сексуални роби през следващия век! Само през трупа ми… или през твоя… ти…
Бел беше толкова разгневен, че заекна — нещо, което Майлс никога не беше виждал, въпреки че го познаваше от седем години, включително и по време на сражения.
— Значи така, бетанецо — самодоволно се усмихна Риовал.
— Престани, Ри — изръмжа Фел.
Риовал въздъхна.
— Е, тъй да бъде. Но идеята е доста примамлива.
— Не можем да победим, Бел — изсъска Майлс. — Време е да се оттеглим.
— Благодаря за гостоприемството, барон Фел — официално се сбогува Майлс. — Довиждане, барон Риовал.
— Довиждане, адмирале — отвърна Риовал и с нежелание се раздели с най-доброто си развлечение за деня. — За бетанец вие изглеждате космополитен тип. Може би някога ще ни посетите без вашия приятел моралист.
Една война на думи трябва да се спечели с думи.
— Не мисля — промърмори Майлс и напрегна ума си да измисли нещо обидно преди да се оттеглят.
— Какъв срам — каза Риовал. — Ние имаме закон за кучетата и джуджетата, който, сигурен съм, ще намерите за превъзходен.
Последва момент на абсолютна тишина.
— Да се махаме — предложи категорично Бел.
Майлс се усмихна през зъби, поклони се и се оттегли, стиснал здраво рамото на Бел. Зад гърба си чу смеха на Риовал.
В този момент пред тях изникна майордомът на Фел.
— Насам, моля, господа офицери — усмихна се той. Майлс никога преди не беше изгонван отнякъде с такава изискана любезност.
Торн крачеше из каюткомпанията на „Ариел“, а Майлс седеше и посръбваше горещо и черно като мислите му кафе.
— Съжалявам, че избухнах с онзи хлапак Риовал — извини се навъсено Бел.
— Какъв ти хлапак, по дяволите — отвърна Майлс. — Мозъкът в това тяло е поне на сто години. Той си играеше с теб както си искаше. Не можехме да разчитаме на успех срещу него. Признавам, че щеше да е по-добре, ако ти беше проявил повече разум и навреме беше престанал.
Бел направи знак, че разбира, и продължи: