— Бедното момиче, затворено в онзи балон… пропуснах единствения си шанс да поговоря с нея, да й вдъхна надежда… вместо това говорих глупости…
Тя наистина беше събудила мъжа в Торн, размишляваше кисело Майлс.
— Случва се и с най-добрите — промърмори Майлс, усмихна се над чашката с кафе, после се намръщи. Не. По-добре да не поощрява интереса на Торн към четириръката. Тя очевидно бе много повече от обикновена музикантка в Къща Фел. Той имаше само един космически кораб с двадесет души екипаж. Но дори целият Дендарии флот да му дойдеше на помощ, трябваше да премисли два пъти преди да обиди барона на собствената му територия. Те бяха дошли да изпълнят определена задача. Къде ли бе проклетият учен, когото трябваше да отвлекат? И защо още не се бе обадил, както беше уговорено?
Интеркомът на стената иззвъня и Торн вдигна слушалката.
— Торн слуша.
— Говори ефрейтор Нот от шлюза на дока. Тук има една… жена, която иска да ви види.
Торн и Майлс се спогледаха и вдигнаха вежди.
— Как се казва? — попита Торн.
Чу се странично говорене, след това Нот съобщи.
— Казва, че името й е Никол.
Торн изсумтя изненадано.
— Добре. Придружи я до каюткомпанията.
— Слушам, капитане.
Никол се появи на входа с плуващия си стол — летяща цилиндрична емайлирана в зелено като очите й чаша, която сякаш търсеше чинийката си. Промуши се през вратата така лесно, като жена с два крака, спря до масата на Майлс и застана на височината на седнал човек. Органите за управление на стола командваше с долните си ръце, а горните бяха съвсем свободни. Опората за долната част на тялото сигурно бе конструирана специално за нея. Майлс наблюдаваше маневрите й с интерес. Значи така живееше тя извън кълбото с безтегловна среда. Очакваше да е слаба. Не изглеждаше слаба. Изглеждаше решителна.
— Никол. Колко хубаво да те видя отново — възкликна Торн.
Тя кимна.
— Здравей, капитан Торн. Здравейте, адмирал Нейсмит. — Местеше поглед от единия на другия, после се спря на Торн. Майлс мислеше, че разбира защо. Той пиеше кафето си и чакаше развитието на нещата.
— Капитан Торн. Ти си наемен войник, нали?
— Да…
— И… извинявам се, ако съм те разбрала неправилно, но ти ми влизаш в положението. И ме разбираш.
Торн направи лек идиотски поклон.
— Разбирам, че висиш над бездна.
Тя стисна устни и мълчаливо кимна.
— Тя сама е влязла в нея — посочи Майлс.
Никол вдигна брадичка.
— И възнамерявам сама да изляза.
Майлс вдигна извинително ръка и отново отпи от кафето си.
Тя вдигна плуващия стол и с нервен жест го върна на същата височина, от която беше започнала.
— Струва ми се — каза Майлс, — че барон Фел е сигурен защитник. Мисля, че докато е жив, ти не бива да се страхуваш от плътските намерения на Риовал.
— Барон Фел умира. — Тя отметна глава. — Или поне мисли, че умира.
— И аз така разбрах. Защо не си е направил клон?
— Направи си. Всичко беше уредено с Къща Барапутра. Клонът беше четиринадесетгодишен и с нормална големина. Но преди две години някой го уби. Баронът още не е открил убиеца, макар че има списък със заподозрени. Начело на списъка е неговият доведен брат.
— Значи го е пленил в собственото му стареещо тяло. Колко… очарователен тактически маньовър — разсъждаваше Майлс. — Чудя се какъв ще е следващият ход на този неизвестен враг? Или просто ще го чака да умре?
— Не зная — отвърна Никол. — Баронът създаде друг клон, но той още не е изваден от репликатора. Дори с акселератор за растеж ще минат години преди тялото му да стане подходящо за трансплантация. И… на мен ми се струва, че има много начини, по които дотогава баронът да умре от неестествена смърт.
— Положението наистина не е сигурно — съгласи се Майлс.
— Искам да се махна. Искам да си купя билет и да замина оттук.
— Защо не отидеш в някой от офисите на трите галактически пътнически линии тук и не си купиш билет? — попита сухо Майлс.
— Заради договора — отвърна Никол. — На Земята не си давах сметка какво ще означава да дойда на Джексън Хол. И дори не мога да си платя билета, освен ако баронът не реши сам да ме пусне. А изглежда, по някакъв начин… животът ми тук става все по-скъп. Според моите сметки… преди да ми изтече договорът ще стане много по-лошо.
— Още колко остават? — попита Торн.
— Още пет години.
— Ай — въздъхна съчувствено той.
— Значи ти искаш да ти помогнем да нарушиш синдикалния договор — каза Майлс. — Да те измъкнем тайно, предполагам.
— Ще си платя. Сега мога да платя много повече, отколкото ще мога догодина. Работата не е такава, каквато си я представях, когато дойдох. Говореха ми за записи, за видеоклипове… няма нищо такова. Мисля, че няма и да има. Аз трябва да мога да достигна до по-широка публика, за да мога някога да си платя пътя за връщане у дома. При моя народ. Искам… да се махна оттук преди да падна в онази гравитационна яма. — Тя посочи с палеца на горната си ръка планетата, около която се въртяха по орбита. — Хората, които стъпват на нея, никога не се връщат. — Никол спря. — Вие страхувате ли се от барон Фел?