— Какво? Пак? — възкликна Майлс.
— Този път мислехме, че ще успеем. Във всеки случай аристокрацията на Барапутра искаше да получи парите от договора. Но в проекта се намесиха твърде много хора: клиентът, нашите началници, членовете на съвета по генетични проекти. Всички настояваха за внедряване на техни идеи. Кълна се, че той беше осъден на провал още преди да излезе от проектантската зала.
— Супервойник, проектиран от комитет. О, богове! — Майлс примижа очарован. — И какво стана?
— Струваше ни се… на няколко от нас, че физическите граници на обикновения човек са достигнати. Мускулната система беше доведена до съвършенство — стимулирана с максимум хормони, развита до физическите предели. Повече от това не можеше да се направи. Тогава се обърнахме към други видове. Аз например бях очарован от аеробния и анаеробния метаболизъм в мускулатурата на породистия кон…
— Какво? — възкликна шокиран Торн.
— Имаше и други идеи. Прекалено много. Не всичките бяха мои, кълна се.
— Ти си смесил човешки и животински гени? — извика ужасен Майлс.
— Защо не? Човешки гени бяха имплантирани на животни… това беше първия пробив в тази насока. Беше направен човешки инсулин от бактерии и други подобни. Но дотогава никой не се решаваше да направи обратното. Аз преодолях бариерата, наруших забраните… Отначало вървеше добре. Но когато първият супервойник достигна пубертета, грешката стана очебийна. Е, това беше само първи опит. Тези супервойници трябваше да бъдат страхотни. Но завършиха чудовищно.
— Кажи ми — Майлс се задави, — в комитета имаше ли хора с боен опит?
— Предполагам, че клиентът е имал такива, за да ни даде параметрите — отвърна Канаба.
— Разбирам — промълви разстроен Торн. — Искали са отново да създадат наемни войници.
Майлс отправи към Торн успокояващ поглед и почука по часовника си.
— Не ни давай да те прекъсваме, докторе.
Настъпи тишина. След това Канаба продължи:
— Създадохме десет прототипа. Но клиентът… се отказа от поръчката. Изгубил войната…
— Защо ли не съм изненадан? — тихо каза Майлс.
— …финансирането беше прекратено и проектът изоставен преди да можем да коригираме допуснатите грешки. Девет от прототипите умряха. Остана само един. Държахме го в лабораториите поради… трудности по осигуряване навън на храна, квартира. В него скрих моите комплекси генетични материали. Още са там. Последното нещо, което смятах да направя преди да напусна, беше да го убия. В израз на състрадание… на отговорност. На изкупление, ако щете.
— И какво стана? — подкани го Майлс.
— Преди няколко дни неочаквано беше продаден на Къща Риовал. Очевидно като новост. В своите банки за генетични материали барон Риовал колекционира всякакви чудатости…
Майлс и Бел се спогледаха.
— …не знаех, че е продаден. Когато сутринта влязох в лабораторията, него го нямаше. Не смятам, че Риовал има представа за истинската му стойност. Доколкото зная, сега е там, в биологическия комплекс на Риовал.
Майлс реши, че има главоболие от синусите. От студения въздух, без съмнение.
— И какво искаш да направим ние?
— Да се промъкнете по някакъв начин там, да го убиете и да вземете генетичните комплекси. Чак тогава ще тръгна с вас.
Майлс почувства остри стомашни болки.
— И да донесем двете уши и опашката.
Канаба го погледна студено.
— В мускула на левия прасец. Там инжектирах моя комплекс. Тези депонирани вируси не са болестотворни и не са отишли далеч. По-голямата част от тях трябва да са там.
— Разбирам. — Майлс потри слепоочията си и притисна очи. — Добре. Ще се погрижим за това. Този личен контакт между нас е много опасен и предпочитам да не се повтаря. Планирах да докладвам на кораба след четиридесет и осем часа. Ще се затрудним ли да разпознаем твоето творение?
— Не мисля. То е високо почти два и петдесет. Аз… искам да знаете, че кучешките му зъби не са моя идея.
— Разбирам…
— Ако все още е в добро здраве, ще може да се движи много бързо. Мога ли да ви помогна с нещо? Имам достъп до безболезнени отрови…
— Ти направи достатъчно, благодаря. Останалото остави на нас, професионалистите, а?
— Най-добре е тялото да бъде напълно унищожено. Да не останат никакви клетки. Ако можете.
— За това са измислени плазмени дъгомети. Ти по-добре се погрижи за себе си.
— Да. — Канаба се поколеба. — Адмирал Нейсмит?
— Да?
— Аз… може би ще бъде добре моят бъдещ работодател да не научи за него. Той има подчертани военни интереси и може да прояви прекалено голям интерес.