Мъжът беше в цивилни дрехи. Може би някой от научните сътрудници. Беше се отпуснал на стола усмихнат, гледаше Майлс спокойно и с интерес. После политна напред.
Майлс го хвана и го подпря на облегалката.
— Изправи се. Не можеш да говориш с лице, заровено в килима, нали?
— Неее… — Мъжът изправи глава и се усмихна дружелюбно.
— Знаеш ли нещо за едно генетично творение, за чудовищно същество, купено наскоро от Къща Барапутра и докарано в тази лаборатория?
Мъжът примигна и се усмихна.
— Зная.
Под въздействието на фаст-пента хората са склонни да схващат въпросите дословно.
— Къде го държат?
— Долу.
— Къде точно долу?
— В подземието под сутерена. Чак при основите. Надявахме се, че може да лови плъхове. — Мъжът се изкикоти.
Майлс направи справка с кубчето-карта. Да. Мястото изглеждаше добро в смисъл на възможност за достъп на хората му. В по-долния край, където планинският скат свършваше, таванът на подземието беше доста висок и излизаше почти на нивото на повърхността. Оттам можеше да се излезе навън. На срещуположния край подземието ставаше по-ниско и сградата се вклиняваше в склона. Добре. Майлс отвори кутията със стрелите, за да намери нещо, което да направи жертвата неподвижна и няма за през останалата част от нощта. Мъжът се пресегна към него, ръкавът му се дръпна нагоре и Майлс видя радиостанция-гривна — дебела и сложна, почти като неговата. На нея премигна светлина. Майлс погледна разтревожен апарата. Тази стая…
— Кой си ти?
— Молия, шеф на охранителната служба на биологическия комплекс на Риовал — рапортува весело мъжът. — На вашите услуги.
— О, ясно! — Неочаквано надебелелите пръсти на Майлс заровиха припряно в кутията със стрелички. По дяволите, по дяволите, по дяволите!
Изведнъж вратата се отвори с трясък.
— Не мърдай!
Майлс удари копчето за саморазрушаване на теснолъчевата сигнализация на собствената си радиостанция-гривна и вдигна ръце. От бързото движение тя падна от китката му. Не случайно. Молия седеше между Майлс и вратата и попречи на нахлулите охранители. Радиостанцията описа дъга във въздуха и изчезна… нямаше никаква възможност охраната на Риовал да открие чрез нея командосите навън, а Бел щеше да разбере, че нещо не е в ред.
Шефът на сигурността се изкикоти глупаво. Облеченият в червено сержант от охраната, следван от командата си, нахлу в стаята (за Майлс вече беше повече от очевидно, че се намира в командната зала на охраната), дръпна Майлс, удари главата му в стената, а след това започна много умело да го претърсва и бързо натрупа купчина изобличаващи предмети. Майлс се хвана за стената и потрепери от болка от няколкото професионално нанесени удара — и от бързата промяна на съдбата си.
Когато действието на фаст-пента най-после беше неутрализирано, шефът на охраната никак не беше доволен от доклада на сержанта за заловените трима униформени мъже, които той бил пуснал да си вървят само с една глоба. Така че вдигна на крак цялата смяна и изпрати едно въоръжено отделение да проследи избягалите Дендарии. После със загрижено изражение, много приличащо на онова на сержанта по време на признанието за унизителния пропуск, съчетано с кисело задоволство и причинено от фаст-пента, огледа Майлс и се свърза по видеоекрана с Риовал.
— Сър? — предпазливо се обади шефът на охраната.
— Какво има, Молия? — Лицето на барон Риовал беше сънено и раздразнено.
— Извинявам се, че ви безпокоя, сър, но реших, че ще искате да научите за току-що хванатия нарушител. Ако се съди по облеклото и снаряжението, не е обикновен крадец. На външен вид е странен — прилича на високо джудже. Промъкнал се е през тръбопроводите. — Молия вдигна за доказателство комплекта инструменти за вземане на генетични материали, за блокиране на електронни сигнализации и оръжията на Майлс.
— Интересува се от барапутранското чудовище — намеси се сержантът.
Риовал се усмихна доволно и очите му светнаха. Той отметна глава и се засмя.
— Трябваше да се досетя. Кражба вместо покупка, така ли, адмирале? Браво, Молия!
Шефът на охраната, изглежда, се поуспокои.
— Познавате ли този малък мутант, сър?
— Да, познавам го. Нарича себе си Майлс Нейсмит. Наемник… представя се за адмирал. Самопроизведен, несъмнено. Свършил си чудесна работа, Молия. Задръж го. Сутринта ще се заема с него лично.
— Как да го задържа, господарю?
Риовал вдигна рамене.
— Забавлявай се с него. Прави каквото искаш.