Майлс предпазливо вдигна рамене.
— Човек се нарича онова същество, което се държи като човек. — Той се насили и докосна бузата й. — Животните не плачат, Найн.
Тя трепна като ударена от електрически ток.
— Животните и не лъжат. Хората лъжат. Непрекъснато.
— Не непрекъснато. — Той се надяваше, че светлината в подземието е твърде оскъдна и няма да се види червенината, която обля лицето му. Тя го наблюдаваше много внимателно.
— Готов ли си да го докажеш? — Найн наклони глава. Златните й очи блестяха изпитателно.
— Хм… разбира се. Как?
— Свали си дрехите!
— Какво?
— Съблечи се и легни с мен, както правят хората. Мъжете с жените. — Тя протегна ръка и го докосна по гърлото.
Ноктите направиха малки трапчинки върху кожата му.
Майлс се задави. Очите му станаха като чинийки. Ако беше натиснала малко по-силно, и от трапчинките щяха да бликнат червени фонтани. „Ще умра…“
Тя го погледна със странно, ужасяващо, безгранично желание. После неочаквано го пусна. Той скочи, удари си главата в ниския таван и падна. В очите му проблеснаха искри, които нямаха нищо общо с любов от пръв поглед.
Найн оголи ужасните си кучешки зъби и от гърлото й прозвуча:
— Грозна съм, нали? — Острите нокти започнаха да драскат лицето й, да оставят червени бразди по него. — Много грозна… животно… за теб не съм човек… — Изглежда, беше обхваната от някаква опустошителна решителност.
— Не, не, не! — изломоти Майлс, коленичи, хвана ръцете й и ги задърпа надолу. — Не. Просто, хм… на колко си години?
— На шестнадесет.
Шестнадесет. Господи! Той си спомняше как се чувстваше на тази възраст: обзет от сексуални желания, умиращ всяка минута. Ужасна възраст, особено ако си хванат в капана на деформирано, крехко, ненормално тяло. Един Господ знае как тогава той беше изживял омразата към себе си. Не… той знаеше как. Беше спасен от една жена, която го обичаше.
— Не си ли много малка за това, което искаш? — попита Майлс леко обнадежден.
— Ти на колко години го направи?
— На петнадесет — призна Майлс преди дори да помисли да излъже. — Но… не беше никакво удоволствие.
Тя отново вдигна нокти към лицето си.
— Не, недей! — извика той, без да я пуска. Това му напомняше прекалено много на епизода със сержант Ботари и ножа. Сержантът му беше отнел ножа със сила. Тук Майлс нямаше такава възможност. — Успокой се! — помоли я Майлс.
Тя се поколеба.
— Един офицер, хм, един джентълмен не се хвърля върху своята дама на голата земя. Той… сяда до нея. Настанява се удобно. Разговаря, пие малко вино, пуска музика… създава настроение. Ти дори още не си се стоплила. Ето, седни тук, където е най-топло. — Той я сложи по-близко до счупената тръба, застана на колене зад нея и се опита да разтрие врата и раменете й. Мускулите й бяха напрегнати. Чувстваше ги като камъни под пръстите си. Всякакъв опит да я удуши щеше да е безуспешен.
„Не мога да повярвам. Затворен в мазето на Риовал с изгладняла за секс шестнадесетгодишна вълчица. В наръчниците на Имперската академия не се казва какво трябва да се направи в такава ситуация…“ — Той си спомни своята задача — да занесе мускула от левия й прасец на борда на „Ариел“. „Доктор Канаба, ако остана жив ще се наложи сериозно да си поговорим по този въпрос…“
Гласът й беше глух — и от тъга, и от странната форма на устата.
— Мислиш, че съм прекалено висока.
— Ни най-малко. — Беше се овладял, можеше по-бързо да лъже. — Обожавам високите жени. Попитай някого, който ме познава. Освен това преди известно време разбрах, че височината е от значение само когато сме прави. Когато легнем, ах, това не е проблем… — Той бързо си припомни всичко, което беше научил по метода на „пробите и грешките“, главно грешки, за жените. Беше мъчително. Какво искаха жените?
Майлс се премести и настойчиво взе ръката й. Тя го загледа също толкова настойчиво, очаквайки… помощ. В този момент Майлс разбра, че има пред себе си девственица. Напълно парализиран за няколко секунди, той й се усмихна.
— Найн… ти никога не си го правила, нали?
— Гледала съм го на видеофилми. — Тя се намръщи. — Обикновено започват с целувки, но… — тя направи неясен жест към безформената си уста, — може би ти не искаш да се целуваме.
Майлс се опита да не мисли за изядения плъх. В края на краищата тя системно беше гладувала.
— Видеофилмите могат да бъдат подвеждащи. Жените… особено първия път… се нуждаят от време да изучат реакциите на собственото си тяло. Така са ми казвали приятелки. Страхувам се, че мога да те нараня. — „И ти да ме обезглавиш.“