— Парадира — промърмори Майлс и прехвърли кървящата ръка на Торн над рамото си, Таура вдигна поразеният от стънер мъж, очуканият стол на Никол затрепка през въздуха — и всички се отправиха към совалката.
Совалката се скачи с „Ариел“ вече извън орбита. Майлс искаше колкото се може по-бързо да отиде в командната кабина, въпреки по всичко да личеше, че Мурка се справя съвсем компетентно. Андерсън и Нот домъкнаха припадналия наемник, който вече беше дошъл в съзнание и стенеше, и го предадоха на медика, чакащ с плаваща носилка. Торн, с временна пластмасова превръзка върху раната, получена по време на полета с камиона, изпрати Никол в нейния повреден плаващ стол подир медика и също забърза към командната кабина. Майлс се обърна и видя човека, когото най-малко желаеше да види — доктор Канаба.
— Ти — извика гневно Майлс и Канаба неволно отстъпи. Майлс искаше да го стисне за шията и да го блъсне в стената, но беше много нисък и със съжаление се отказа от идеята да заповяда на Нот да свърши това вместо него. Но го притисна с поглед. — Ти, хладнокръвен, двуличен негодник! Да ме изпратиш да убия едно шестнадесетгодишно момиче!
Канаба вдигна ръка в знак на протест.
— Вие не разбирате…
Таура подаде глава през шлюза на совалката. Жълто-кафявите й очи бяха пълни с изненада. Но изненадата на Канаба беше по-голяма.
— О, доктор Канаба! Какво правиш тук?
— Чакай малко — каза Майлс на Канаба, после се обърна към пилота на совалката. — Лорийн?
— Да, сър?
— Вземи новобранец Таура и й дай едно солидно ядене. Всичко, което поиска. Разбра ли ме? После й помогни да се изкъпе, дай й униформа и я запознай с кораба.
Андерсън предпазливо погледна извисяващата се над нея Таура и каза:
— Да, сър.
— Преживяла е адски големи неприятности — обясни Майлс и добави: — Важно е.
— Да, сър — твърдо отвърна Андерсън и тръгна. Таура плахо погледна Майлс и Канаба, после тръгна след нея.
Майлс потри небръснатата си брадичка — беше мръсен, с опънати от преживения страх и умора нерви — и се обърна към изплашения генетик.
— Е, докторе, слушам. И се постарай добре да обясниш всичко.
— Не можех да я оставя в ръцете на Риовал! — отвърна Канаба. — Да бъде пожертвана или по-лошо, да стане агент на неговата меркантилна поквара…
— А не ти ли мина през ума да ни помолиш да я спасим?
— Но защо? — попита Канаба. — Това не влизаше в договора… Вие, един наемник…
— Докторе, ти май си живял на Джексън Хол адски дълго.
— Да, разбрах го, когато започнах да повръщам всяка сутрин преди да отида на работа. — Канаба се изправи със сдържано достойнство. — Но, адмирале, вие не разбирате. — Той погледна в посоката, в която беше отишла Таура. — Не можех да я оставя в ръцете на Риовал. Но не можех да я заведа и на Бараяр. Там убиват мутантите!
— Хм… — започна Майлс и спря. — Е, сега правят опити да изкоренят тези предразсъдъци. Поне такова е моето впечатление. Но ти си съвсем прав. Бараяр не е място за нея.
— Когато се съгласихте, се надявах, че няма да се наложи да го направя, в смисъл лично да я убивам. Не ми е лесно. Аз я познавам… много отдавна. Но да я оставя долу би било непростимо…
— Не е лъжа. Е, тя вече не е там. Ти също. — „Ако успеем да се спасим…“ — Майлс изгаряше от нетърпение да отиде в командната кабина, за да разбере какво става. Беше ли изпратил Риовал преследвачи? Или Фел? Станцията, която охраняваше далечния изход през космическия коридор, беше ли получила заповед да го спре?
— Не исках да я изоставя — каза след известно колебание Канаба, — но не можех и да я взема със себе си.
— Е, може и да си прав. Ти обаче си абсолютно неспособен да се грижиш за нея. Аз имам намерение да я убедя да се присъедини към моите наемници. Изглежда, това е нейната генетична съдба. Освен ако ти знаеш някаква причина, поради която да не е.
— Но тя ще умре!
Майлс внезапно спря.
— А ние с теб няма ли да умрем? — каза след малко тихо той, а след това по-силно: — Защо? След колко време?
— Поради нейния метаболизъм. Друга генетична грешка или поредица от грешки. Не зная точно кога. Може би след година или две, или пет. Или десет.
— Или петнадесет?
— Или петнадесет, да, макар според мен да не е вероятно. Но все още има време.
— И все пак ти искаш да й отнемеш малкото живот, който има? Защо?
— За да я запазя. Отслабването към края е бързо, но много болезнено, ако съдя по другите… прототипи, които умряха. Мисля, че жените са по-сложни от мъжете, но не съм сигурен… Смъртта им обаче е ужасна. И особено ужасна, ако са роби на Риовал.