— Не си спомням да съм виждал добра смърт. А съм видял голямо разнообразие. Колкото до продължителността на живот, ще ти кажа, че ние можем да умрем след петнадесет минути и какво става тогава с твоето болезнено състрадание? — Трябваше да влезе в командната кабина. — Аз я конфискувам, докторе. Междувременно нека я оставим да се радва на живота.
— Но тя е мой проект… аз съм отговорен за нея…
— Вече не! Сега тя е свободна жена. Сама ще отговаря за себе си.
— Как може да отговаря за себе си в това тяло, с такъв метаболизъм, такова лице… живот, създаден по човешка прищявка… по-добре да умре физически, отколкото да понесе всички страдания, които я очакват.
— Не! — гневно каза Майлс през стиснати зъби.
Канаба го погледна стреснато, изтръгнат от жалките си съображения за съдбата на Таура.
„Правилно, докторе — помисли си Майлс. — Опитай се най-после да погледнеш с очите на другия.“
— Защо трябва да го правите… вас какво ви интересува? — попита Канаба.
— Обичам я. Повече, отколкото обичам теб, бих казал. — Майлс спря обезсърчен от мисълта, че трябва да обяснява на Таура за имплантирания в прасеца й генен комплекс. Рано или късно трябваше да го извадят. Освен ако не я излъжеше, че това е някаква стандартна медицинска процедура за постъпване в Свободния наемнически флот… не! Тя заслужаваше да се отнася към нея честно.
Майлс беше много ядосан на Канаба. И все пак, ако не беше този генен комплекс, щеше ли да отиде да спасява Таура? Беше ли акцията му удължена и станала по-опасна само поради неговото добро сърце? На дълга или на прагматична жестокост се дължеше? Никога нямаше да разбере. Гневът му утихна, обзе го изтощение, както нормално ставаше след завършване на акция… но до завършването на акцията, строго си напомни Майлс, имаше още много.
— Не можеш да й забраниш да живее, доктор Канаба. Много е късно. Остави я. Просто я остави.
Стиснал нещастно устни, Канаба наведе глава и разпери ръце.
— Свържи го с адмирала — чу Майлс гласа на Торн, когато влезе в командната кабина. — Идвате точно навреме, сър.
— Какво става? — Майлс седна. Мичман втори ранг Мурка проверяваше екранировката и бойните системи на кораба, докато пилотът за скокове седеше готов със странна корона от слушалки, жици и тръбички на главата. Пилотът Паджет беше вглъбен, съсредоточен. Цялото му съзнание беше заето, дори слято с „Ариел“. Добър човек.
— Барон Риовал ви чака на линията, сър — съобщи Торн. — Лично.
— Хм, сигурно вече е видял какво става във фризерите. — Майлс се настани пред екрана на видеофона. — Колко го накарах да чака?
— По-малко от минута — каза свързочният офицер.
— Е, нека почака още малко. Какво е пуснал подире ни?
— Засега нищо — докладва Мурка.
Майлс вдигна вежди, изчака един момент да се успокои и съжали, че не бе имал време да се измие, обръсне и облече нова униформа за този разговор. Просто за психически ефект. Почеса се по небръснатата брада, приглади с ръце косата си и притисна мокрите си чорапи в постелката на пода — едва я достигна. Намали малко височината на ергономичния стол, изправи гръб и доколкото можеше, успокои дишането си.
— Добре, свържи ме.
Размазаният фон зад оформящото се на екрана лице му се стори познат… ах, да, стаята на охранителния отдел в биологическия комплекс на Риовал. Както беше обещал, барон Риовал беше пристигнал лично в тази стая. Достатъчен беше само един поглед върху мрачното, изкривено от ярост младежко лице на Риовал, за да му стане ясна останалата част от сценария. Майлс скръсти ръце и невинно се усмихна.
— Добро утро, бароне. С какво мога да ви бъда полезен?
— Умри, проклет малък мутант! — изсъска Риовал. — Няма да се намери достатъчно дълбока яма, в която да те заровя! Ще обявя награда за главата ти, която като магнит ще привлече всички галактически ловци… няма да можеш нито да ядеш, нито да спиш… ще те хвана…
Да, очевидно баронът вече беше разбрал за фризерите. Съвсем наскоро. Учтивото пренебрежение от първата им среща беше изчезнало. И все пак Майлс беше озадачен от тези заплахи, отправени в бъдеще време. Изглежда, баронът очакваше той да напусне локалното Джексънианско пространство. Вярно, че Къща Риовал не притежаваше космическа флота, но защо баронът не наемеше дреднаут от барон Фел и не ги атакуваше веднага? Майлс беше очаквал и най-много беше се страхувал, че Риовал и Фел и може би Барапутра ще се обединят срещу него, когато се опита да ги лиши от скъпоценните образци.
— Не можете ли да си позволите да наемете ловци в момента? — добродушно попита Майлс. — Да не би средствата ви да са понамалели? Е, все още имате добри хирурзи, предполагам.