Майлс най-напред се информира от дежурния офицер за местоположението и състоянието на „Ариел“. Беше приятно скучно. Бяха пресекли една синя звездна система между точките на скока по пътя към Ескобар, ненаселена и празна с изключение на редовния търговски трафик. От Джексън Хол не ги преследваха. Майлс хапна малко, без да е сигурен дали е закуска, обед или вечеря. След авантюрата долу биологичният му ритъм съвсем се различаваше от времето на кораба. После потърси Торн и Никол. Намери ги в ремонтната работилница. Един техник отстраняваше нащърбяването в плаващия стол на Никол.
Никол, в бяла туника и шорти, гарнирани с розов кант, лежеше по корем на една пейка и наблюдаваше поправката. Майлс изпита странно усещане — гледката беше като на рак пустинник, излязъл от черупката си, или тюлен, изкаран на брега. Изглеждаше странно уязвима при гравитация 1 G, но при нулева гравитация изглеждаше съвсем добре и бе видимо спокойна.
Майлс седна срещу нея и каза:
— Както изглежда, ще се отървеш от преследването на барон Фел. За известно време той и доведеният му брат ще са заети да си отмъщават. Чувствам се щастлив, че съм единствено дете.
Тя го гледаше замислено.
— Можеш да си напълно спокойна — окуражи я Торн.
— Ох… не, не е това — отвърна Никол. — Мислех си за моите сестри. Имаше време, когато не можех да дочакам да се махна от тях. Сега с нетърпение очаквам отново да ги видя.
— Какви са плановете ти? — попита Майлс.
— Най-напред ще отида на Ескобар — отвърна тя. — Той е най-добро кръстовище, откъдето мога да се върна на Земята. От Земята мога да отида на Ориент IV, а оттам съм сигурна, че мога да се прибера у дома.
— По този път могат да се видят много галактики — посочи Торн. — Не съм сигурен дали в списъка на наемниците Дендарии могат да се включат и корабни музиканти, но…
— У дома — каза твърдо Никол. — Омръзна ми през цялото време да се боря с това 1 G. Уморих се да бъда сама. Започвам да сънувам как ми израстват крака.
Торн тихо въздъха.
— Сега между нас наистина има една малка колония от хора от долния свят — подхвърли многозначително тя на Торн. — Те създадоха на техния астероид изкуствена гравитация… почти като тази на долния свят, само че изкуствена…
Майлс малко се разтревожи — дали нямаше да изгуби командира си?
— Ах — възкликна Торн замислено в съзвучие с тона на Никол. — Твоят астероиден пояс е много далеч от моя дом.
— Да не искаш да кажеш, че някой ден ще се върнеш на колонията Бета? — попита тя. — Или наемниците Дендарии са твой дом и семейство?
— Не държа толкова много на тях — отговори Торн. — Стоя при тях главно поради непреодолимото си любопитство да видя какво ще се случи. — Торн удостои Майлс със странна усмивка.
Качиха Никол на оправения й стол и след кратка проверка на системите четириръката отново стоеше във въздуха така подвижна… по-подвижна от другарите си с крака. Поклащаше се и поглеждаше весело към Торн.
— Остават само още три дни до орбита Ескобар — каза Торн на Никол доста тъжно. — Още… седемдесет и два часа. 4320 минути. Колко пъти можеш да го направиш за 4320 минути?
„Или колко често — помисли си студено Майлс. — Особено ако не спиш.“ Бел нямаше предвид самия сън, ако Майлс правилно го беше разбрал. Късмет… и на двамата.
— Междувременно — каза Торн, когато излязоха в коридора, — позволи ми да ти покажа моя кораб. Илирианска изработка… Разбирам, че това е малко настрана от твоите интереси. Много е интересна историята за попадането на „Ариел“ в ръцете на Дендарии… Тогава бяхме още наемници на Озер…
Никол се усмихна поощряващо. Майлс потисна една завистлива въздишка и тръгна в обратната посока да потърси доктор Канаба.
— Леле! — промърмори Майлс, когато ги видя.
Андерсън отдаде чест.
— Заповедта ви е изпълнена, сър.
Ръката на Таура трепна, несигурна дали да се опита да подражава на този военен поздрав, или не. Устните на Майлс се отвориха в усмивка на неволно задоволство. Промяната на Таура надминаваше неговите очаквания.
Той не знаеше как Андерсън бе успяла да направи компютъра да надхвърли стандартните си програми, но по някакъв начин го беше надхитрила да скрои пълна непарадна Дендарии униформа за ръста на Таура: сива, с бели джобове, сиви панталони, лъскави ботуши. Лицето и косата на Таура бяха чисти и блестяха повече от ботушите. Тъмната й коса бе прибрана в сложна, навита на колело отзад плитка — Майлс не можа да разбере къде отива краят — блестеше с неочаквана махагонова светлина.