Дифендърът се люшна назад, притискайки със скърцане фаровете и решетката на паркирания зад него „Фолксваген Голф“. После мина на първа и се понесе напред, а зад тях издрънчаха счупените стъкла. Гумите изсвистяха, когато Рос принуди неподатливия „Дифендър“ да завие, излизайки от паркинга на улицата. Той профуча през центъра на града, минавайки на червено и засичайки движещите се бавно окъснели шофьори, на които не им се искаше да привличат внимание.
Светлините на града прелитаха край тях като размазани петна. Тримата пътници подвикваха възторжено, докато Рос им осигуряваше всички емоции на автомобилно преследване, като изключим факта, че не ставаше дума за преследване, без да го е грижа, че използването на ръчната спирачка ги хвърляше върху ръбестите детайли на вратите.
А после се озоваха на пътя към Пърт, газ до тенекията. Дифендърът запротестира, когато стрелката на скоростомера мина осемдесет мили, но те имаха усещането, че се движат много по-бързо заради тежкото полюшване на двутонното чудовище.
- На кого му трябва някакво шибано порше? - крещеше Рос, докато фучаха с грохот към едно кръгово кръстовище. - Мисля да премина направо през тая дивотия. Рали офроуд, ето ни и нас!
Преминаването с висока скорост през бордюра на острова в средата на кръстовището отхвърли и четирите момчета във въздуха, след което те рухнаха обратно в хаотични купчини. Рос затърси с крака педалите, в продължение на няколко секунди той изобщо не усещаше земното притегляне, единствено ръцете, вкопчени във волана, му осигуряваха някакъв контакт със земята.
- Ехеййй! - изрева той, когато падна тежко обратно на седалката и отново натисна газта. По някакъв начин дифендърът успя да се закрепи на четирите си колела, изоравайки дълбоки бразди в тревата и цветните лехи, преди да премине от другата страна.
- Младите фермери да се шибат - каза задъхано Тоузър. - Ние сме истинските селски момчета!
Още едно подрусване над бордюра от другата страна и те се озоваха обратно на магистралата. Но сега вече в далечината се видя, че си имат компания. Много зад тях Рос забеляза слаб проблясък на примигваща синя светлина.
- Няма да стане! — изкрещя той, приведен над волана, тласкайки дифендъра напред, като че ли това би могло да повлияе някак на слабото му ускорение.
Задаваше се следващото кръгово кръстовище, островът в средата беше по-висок. Това не го стресна. Нямаше да губи време да заобикаля, след като можеше да мине през него. Но този път той не прецени правилно препятствието. Зад бордюра имаше ниска стена, която удари дифендъра точно където не трябваше. В продължение на един дълъг миг колата сякаш се колебаеше между стабилността и прекатурването, докато накрая земното притегляне победи. Щом започна да се накланя, се задейства инерцията. Лендроувърът се претърколи два пъти, а четирите момчета в него се затъркаляха като зарове в чаша. После колата закачи другия край на оградата, който я отхвърли странично в още едно пълно превъртане, в съвсем различна посока. Когато лендроувърът се заби в мантинелата, минаваща през средата на магистралата, двигателят замлъкна сред дъжд от искри. Чуваше се единствено металическо скърцане и стъргане, докато дифендърът се отпускаше на място.
Звукът на полицейска сирена прониза тишината, колата спря рязко, а синята въртяща се светлина окъпа смачканата кола в нереално сияние. Тя осветяваше тъмни ивици, петна и пръски от вътрешната страна на прозорците.
- Виждаш ли това? - попита шофьорът своя начинаещ колега.
- Кажи ми, че не е кръв - новакът почувства леко замайване.
- Кръв е, и още как. Тъпи недорасли копелета. Изглежда, че няма да се наложи да викаме линейка.
Но още докато го казваше, смачканата врата на шофьора се отвори и съсипаното тяло на Рос Гарви се търколи на асфалта.
- Не съм прав - въздъхна шофьорът. - Това е точно обратното на естествен подбор.
2.
Кинрос беше малък град, но все пак достатъчно голям, за да разполага с повече от един вид кръчми. Имаше хотелски барове, които предлагаха храна, както и предсказуем набор от вина, бира и концентрати. Имаше един бар, където се събираха по-младите пиячи, за да пият плодов сайдер и шотове водка на фона на силна музика. Имаше друг, чиито постоянни посетители играеха билярд и дартс, и гледаха футбол на гигантски телевизионен екран, наливайки се с евтина бира от популярни марки. А съществуваше и "Хейзълдийнс“, кръчма, сгушена близо до парка „Къркгейт“, чиято дървена ламперия изглеждаше непроменена от петдесетте години на двайсети век - тя задържаше постоянните си клиенти с богат асортимент от бири, произвеждани от малки пивоварни и зашеметяващ набор малцови уискита. Покрай стените имаше тапицирани сепарета, масите бяха покрити с кована мед. От едната страна на бар с формата на буквата L се редяха високи столчета; ниско покрай другата страна минаваше медна релса, на която клиентите, които пиеха прави край тезгяха, можеха да опрат крак. Беше от онези кръчми, в които всеки си знае мястото.