От само себе си се разбира, че любящата съпруга наруши обета си за мълчание, само и само да ми каже какво точно мисли за мене, че жалко за младостта и снагата ми, отсега като я тровя с такива количества алкохол, че да взема да се погледна на какво прасе приличам, целият в кал и лопуш и на всичкото отгоре без една обувка! Добре, поне, че другото пиянде си отишло като отмъкнало термоса…
Не повярва ни дума от всичките ми обстоятелствени обяснения, прошарени с научни термини и клетви за истинност.
На другия ден, обаче, когато съседът донесе ешът на трендафора, намерен закачен на антената, на височина необяснима и недостъпна за нормалното въображение и с цел — скандал, любящата съпруга стана цялата на големи, много големи очи. Какво ли нямаше в тези големи очи!
Същите тези големи, много големи очи, с прибавка от бръчици, по една за всичките тези години, от него ден до деня, когато ме откриха на тавана с трандафоршпе увити във вестника като бонбон, ми казаха:
— Въобще не се опитвай да си правиш пак експерименти! Първо, трендафорите вече няма да ти станат, ще ти са малки! И второ, килограмите ти са вече двойно!
Трябваше да обясня, че горивото…
— И трето, такова количество гориво вече не можеш да носиш! Не си на онези години вече…
Беше, както винаги, права. Необяснимо защо, сприхаво додаде:
— И ако е въпросът, нямаме вече съседки, които да си заслужават риска!
Февруари 1995 г.