Дайана се бе събудила с протегнати напред ръце и надигащ се от гърлото й вик на отчаяние.
Отвори очи и видя пред себе си Майкъл Григс, който не откъсваше поглед от нея. Въпреки че лицето му бе отчасти скрито зад защитната маска с въздушен филтър и очилата, тя ясно видя уплахата в очите му.
Отвори ципа на спалния си чувал и се отправи към руския сервизен модул. Още преди да бе погледнала в огледалото, знаеше какво щеше да види.
Белотата на склерата в единия край на лявото й око бе лизната от яркочервения пламък на кръвоизлива.
Ема и Лутър разговаряха помежду си с приглушени гласове, докато влизаха в дрезгавината на жилищния отсек. По-голямата част от станцията продължаваше да страда от недостиг на енергия; единствено в руския участък, който бе с автономно електрозахранване, всички системи функционираха нормално. Американският модул бе заприличал на злокобен лабиринт от сенчести тунели и в полумрака на жилищния отсек, най-яркият източник на светлина се оказа мониторът на компютъра, върху който бяха изписани данните и диаграмите, подавани от системите за поддържане на жизнените условия на борда на станцията. От безбройните тренировки и спецкурсове на Земята Ема и Лутър бяха вече запознати с нормите и параметрите на животоподдържащите системи в космоса. Сега те имаха основателна причина да се интересуват от стойностите на отделните компоненти на тази система. На борда имаше огнище на зараза, но не се знаеше дали то се бе разпространило във всички помещения на станцията. Когато Николай бе изкашлял храчката, с която яйцата на „Химера“ бяха заразили руския сервизен модул, шлюзовата врата беше отворена. Секунди по-късно вентилационната система на борда на станцията, която се грижеше за непрекъсната циркулация на въздуха, вероятно бе разпръснала този рояк от ситни капчици из всички останали помещения. Но дали животоподдържащата система бе филтрирала и съответно уловила малките частички, носители на заразата във филтрите си? Или яйцата на „Химера“ вече се намираха във въздуха на всеки един от отделните модули?
На компютърния екран бяха изписани диаграмите на входящия и изходящ въздушен поток в атмосферата на станцията. Кислородът постъпваше от няколко независими източника. Основният от тях бе руският генератор „Електрон“, в които се извършваше електролиза на вода, която се разпадаше на кислород и водород. Един от запасните източници беше генератор на твърдо гориво, при който се използваха патрони с химически вещества, а другата алтернатива бяха обикновените кислородни бутилки, които редовно се зареждаха при всеки курс на совалката. По въздухопроводите кислородът се смесваше с азот и стигаше до всички помещения на станцията, а вентилаторите отговаряха за непрекъснатия въздухообмен във всеки модул. Разбира се, същите тези вентилатори насочваха въздушния поток през няколко филтъра, където се абсорбираше въглеродният двуокис, водните молекули и носените от въздуха частици.
— Тези филтри трябва да са погълнали всяко носено от въздуха яйце или ларва за по-малко от петнадесет минути — рече Лутър като посочи към високоефективните въздушни филтри за твърди частици, изобразени на диаграмата. — Тази система има деветдесет и девет цяло и девет процента сигурност. Всяка частица, по-голяма от една трета от микрона, трябва да е останала във филтрите.
— Това при положение, че яйцата са във въздуха — каза Ема. — Проблемът е, че залепват по всичко. И на всичко отгоре съм ги виждала как се придвижват. Така могат да се скрият в някоя пукнатина или зад някой панел, където да не ги видим.
— Ще ни отнеме месеци да отстраним всеки покривен панел и да почистим зад него. Дори тогава е твърде вероятно да пропуснем някое и друго яйце.
— Няма да чистим панелите. Това е безнадеждно. По-добре да сменим филтрите с нови. Утре ти ще ги подмениш. Да се надяваме, че това ще свърши работа за момента. Но ако някоя от тези ларви пропълзи из електропроводите, нямаме никакъв шанс да изчистим станцията. — Тя въздъхна дълбоко, умората толкова бе натежала на плещите й, че й бе трудно да мисли. — В общи линии каквото и да направим, няма да ни помогне. А и най-вероятно ще бъде твърде късно.