— Ако тя беше моя жена, аз също щях да се треса от притеснения за нея.
След което метна празната метална кутия в кошчето и се отправи към реактивния самолет.
После, когато кацнаха на летище „Линдберг“, Джак седна зад волана на колата под наем и поеха по междущатско шосе №5 към Ла Джола. Гордън продължаваше да седи мълчаливо, загледан през стъклото навън. Джак винаги бе смятал Гордън повече за машина, отколкото за човек, представяше си как подобно на компютър мозъкът му отчиташе сменящите се картини от пейзажа като важна информация: хълм, надлез, жилищни постройки. Въпреки че Гордън някога е бил астронавт, никой сред останалите му колеги не можеше да твърди, че го познава. Той винаги прилежно присъстваше на всичките им сбирки, но винаги оставаше в своето уединение, едно мълчаливо и самотно присъствие, което никога не близваше нещо по-силно от любимата си газирана напитка. Отстрани той сякаш бе напълно доволен от самотното си мълчание, което приемаше като част от личността си, така както бе приел и смехотворно клепналите си големи уши и правата си, четинеста коса. Причината никой да не го познава истински като човек бе, че той просто не бе пожелал да се разкрие пред някого.
Ето защо забележката му в Ел Пасо толкова бе удивила Джак. „Ако тя беше моя жена, аз също щях да се треса от притеснения за нея.“
Джак не можеше да си представи Сфинксът притеснен, нито пък женен. Доколкото му бе известно, Гордън винаги е бил заклет ерген.
Една лека следобедна мъгла запълзя откъм океана по времето, когато те излязоха на криволичещия път по крайбрежието на Ла Джола. За малко да пропуснат входа на „Океански изследвания“; отклонението бе маркирано с една неголяма табела, а пътят, който водеше натам, сякаш свършваше в една евкалиптова горичка. Едва когато изминаха към половин миля от този път, пред тях се изправи сградата — сюрреалистична постройка, твърде много прилична на крепост от бял бетон, обърната изцяло към океана.
На входа ги посрещна жена в бяла лабораторна престилка.
— Ребека Гулд — представи се тя и им стисна ръцете. — Работното ми място е точно до това на Хелън. Сутринта аз говорих с вас. — С късата си подстрижка и широкоплещестото си телосложение, Ребека можеше да мине както за мъж, така и за жена. А басовият й глас само допълваше това впечатление.
Качиха се на асансьора и поеха към сутеренния етаж.
— Не знам всъщност защо толкова настоявахте да дойдете на място — продължи тя. — Както вече ви казах по телефона, ИИЗБА вече минаха през лабораторията на Хелън и почти нищо не остана след тях. — И тя посочи към една от вратите. — Ето вижте сами каквото е останало.
Джак и Гордън пристъпиха в помещението и се огледаха удивени. Отвсякъде стърчаха незатворени празни чекмеджета, всички лавици и работни плотове бяха също празни, явно цялото оборудване, епруветки и апарати бяха изнесени, не се виждаше дори и една стъклена паничка. Единствено украсата по стените бе на мястото си — няколко рекламни плакати за ваканции в тропиците, съблазнителни фотографии на лазурни плажове, палми и жени с приятно кафяв тен под палещия зной на тропическото слънце.
— Когато нахлуха тук, аз си бях в моята лаборатория, съседната врата. Чух гласове и после звук от счупване на стъкло. Надникнах от вратата и видях няколко войника да изнасят компютри и папки на една количка. Нали ви казвам, взеха всичко. Инкубаторите с нейните култури. Целите етажерки с образци от океанската флора. Взеха дори и жабите от онзи терариум, ей там. Моите помощници се опитаха да ги спрат, но те отвлякоха и тях, за разпит. Естествено, аз позвъних в кабинета на доктор Габриел.
— Габриел?
— Палмър Габриел. Президентът на нашата компания. Кабинетът му е нагоре по стълбите. Той слезе при тях заедно с адвоката на „Океански изследвания“. Но не можаха да направят нищо, за да ги спрат. Войниците просто си влязоха с картонените кашони и изнесоха всичко. Дори отнесоха храната за обяд на другите служители! — Тя отвори хладилника и посочи към празните му рафтове. — Просто не мога да си представя какво толкова се надяваха да открият. — След това тя се обърна към тях. — Не зная дори защо и вие сте дошли.