Изведнъж усети как по лицето й се разля нещо мокро и замъгли погледа й. Не успя да се хване за дръжката на люка и се цапна в отсрещната стена. Няколко секунди се носи объркана във въздуха и премигваше усилено, да премахне смъденето в очите й. „Какво ми влезе в окото? — запита се тя. — Не и яйца. Господи, само да не са яйца…“ Погледът й бавно се проясни, но дори сега тя не можа да определи онова, което виждаше.
Навсякъде край нея в сенчестия полутъмен коридор се носеха огромни сфери. Усети как по ръката й се разля нещо мокро и погледна надолу към чернеещото петно върху ръкава си. Целият й термоподдържащ комбинезон бе изпъстрен с по-малки или по-големи черни петна. Вдигна ръкава си към мъждукащата светлина на една от лампите в коридора.
Петното беше от кръв.
С ужас тя отново погледна към огромните сфери, които видя по сенчестите ъгли. Толкова много кръв…
Тя се извърна и бързо затвори люка, за да не се замърси въздухът във външния шлюз със заразата, разпространила се вече из цялата станция. Сферите вече сигурно бяха проникнали навсякъде. Тя се отблъсна от пода и заплува напред, към жилищния модул, където отвори шкафа, откъдето измъкна маска и очила и си ги сложи. Надяваше се, че кръвта не носеше заразата. Дано все пак успее да се предпази.
— Уотсън? — повика я Катлър.
— Кръв… навсякъде е пълно с кръв!
— Ритъмът на Дайана е предсмъртен — едва ли вече може да се направи нещо!
— Бързам! — Тя чевръсто се отблъсна от стената и се гмурна в приличния на тунел модул „Заря“. След едва мъждукащото осветление в американската част, това в руския модул й се видя ослепително. И тук във въздуха се носеха кървави балони, проблясващи на светлината като покрити с огледалца глобуси. Ема току се блъсваше в някоя стена, които сияеха в яркочервено от полепналите по повърхността им топки кръв. В далечния край на модула на пътя й изведнъж се появи един огромен балон кръв, който тя видя твърде късно и не можа да избегне навреме. По рефлекс стисна очи, докато кръвта оплиска очилата и лицето й, поради което тя не можеше да види нищо. Без да знае накъде се носи, тя вдигна ръка и с ръкав избърса очилата си, за да може да види къде се намира.
Когато отвори очи, пред нея стоеше бледото като платно лице на Майкъл Григс.
Тя изпищя. Ужасена до мозъка на костите, тя яростно размаха ръце и крака във въздуха като се опитваше да се отдалечи от трупа, но не можеше да помръдне и сантиметър.
— Уотсън?
Очите й не се отделяха от огромния балон кръв, който не преставаше да расте и все още се държеше за зейналата в шията на Григс рана. Ето откъде идваше кръвта — от прерязаната сънна артерия на техния командир. С мъка тя протегна ръка и опита да напипа пулс по невредимата страна на шията му. Пулс нямаше.
— Електрокардиограмата на Дайана е вече равна линия! — рече Тод.
Зашеметена, Ема извърна поглед към входа на руския сервизен модул, където трябваше да бъде Дайана. Пластмасовият параван бе отместен и вътрешността на модула бе отворена към останалата част от станцията.
Все още вцепенена от ужаса, тя влезе вътре.
Дайана все още лежеше върху масата. Лицето й бе размазано до неузнаваемост, зъбите й бяха строшени, от тях бяха останали само остри и неравни чуканчета. От устата й извираше нов балон от кръв.
Писъкът откъм монитора на кардиографа най-после привлече вниманието й. По екрана се бе изписала гладката линия. Тя посегна да изключи алармения сигнал, но ръката й замръзна в средата на пътя си. Върху бутона за включване и изключване се бе настанил блестящ грозд от синьо-зелена желеобразна маса.
„Яйца. Дайана вече бе разпръснала яйцата навсякъде. «Химера» вече бе във въздуха.“
Алармата на кардиографа се изви до непоносимостта на ужасен писък, но Ема продължаваше да стои неподвижна, втренчена в неголемия грозд от яйца. После те сякаш затрепкаха и взеха да се размиват пред очите й и да се отдалечават от нея. Тя премигна и щом зрението й отново се проясни, си спомни за мокротата, която се бе разляла по лицето й и от нея я бяха засмъдели очите, когато бе излязла от херметичния шлюз. Тогава още не беше си сложила очила. Сега тази мокрота се разля надолу към шията, хладна и постоянна.
Вдигна ръка да докосне лицето си и видя яйцата, които трепкаха като мънички перлички по върховете на пръстите й.
Писъкът на алармата изведнъж стана непоносим. Тя се пресегна, изключи монитора и настъпи тишина. Тя й се стори също толкова необичайна и изпълнена с напрежение, колкото и писъкът. Изведнъж разбра — не се чуваше шумът от вентилаторите за въздухообмена. Те трябваше да всмукват въздуха и да го прекарват през филтрите за пречистване. „Ами да, това огромно количество кръв във въздуха сигурно е задръстило филтрите.“ Повишаването на налягането в областта на филтрите е подало сигнал на сензорите и те са изключили автоматично прегрелите вентилатори.