— Главата ми — много боли — изстена той и затвори очи.
— Ще ти дам нещо, което ще пребори болката — успокои го Ема.
— Как мислиш, избегнахме ли кризата? — Въпросът беше зададен от Григс. Той бе наблюдавал цялата процедура от полуоткрехнатата врата и дори сега, когато вече всичко бе приключило, Григс все още стоеше там, сякаш бе погнусен от самия вид на болния. Всъщност той дори не поглеждаше към него, очите му бяха насочени право към Ема.
— Ще трябва да почакаме — отвърна тя.
— А какво да кажа на Хюстън?
— Виж, аз тъкмо поставих сондата. Все още е рано да мога да кажа каквото и да било.
— Но на тях спешно им трябва тази информация.
— Тогава им кажи, че не зная, разбра ли?! — сопна му се тя. После, като се постара да преглътне яда си, продължи по-спокойно: — Да обсъдим това в жилищния отсек. — И тя остави Лутър да наглежда Кеничи и се отправи към изхода.
Когато влязоха в един от жилищните модули, там завариха Николай. Застанаха край масата, сякаш да споделят храната си. Оказа се, че онова, което всъщност споделяха, беше страхът относно несигурната ситуация, в която се намираха.
— В крайна сметка, ти си медицинското лице — каза Григс. — Не можеш ли да вземеш решение?
— Все още се опитвам да стабилизирам състоянието му — отвърна Ема. — Точно в този момент и представа нямам с какво се боря. Твърде възможно е болестта му да изчезне в следващите ден-два. Или внезапно да се влоши.
— И не можеш да ни кажеш кое от двете ще се случи?
— Без рентген и без операционна просто няма начин да съм сигурна в процесите, които стават в тялото. Не мога да ви предскажа какво ще бъде състоянието му утре.
— Прекрасно!
— Продължавам да мисля, че най-доброто за него е да си иде вкъщи. Така че нека Хюстън измести изстрелването на совалката, колкото е възможно по-рано.
— А какво ще кажеш да го пуснем с аварийната капсула?
— За един болен винаги е по-добре да го превозят с управляема совалка — рече Ема.
Прибирането на Земята с аварийната капсула представляваше едно доста тежко пътуване, а и никой не можеше да гарантира, че ще уцелят най-оптималните атмосферни условия и да се приземят там, където биха разполагали с най-удобен медицински транспорт.
— Забравете аварийната капсула — твърдо каза Григс. — Нямаме намерение да зарязваме станцията.
Николай се опита да се намеси отново:
— Ами ако състоянието му внезапно се влоши…
— Ема ще се постарае да го запази жив, докато пристигне „Дискавъри“. По дяволите, тази станция да не е летяща линейка! Тя ще намери начин да го опази жив!
— Ами ако не успее? — продължи да настоява Николай. — Все пак човешкият живот струва много повече от всички тези експерименти.
— Това вече е крайна мярка — отвърна Григс. — Ако скочим всички в аварийната капсула, значи зарязваме месеци наред работа.
— Виж какво, Григс — каза Ема, — аз също не искам да напускам станцията, точно колкото тебе. Направих всичко възможно да овладея ситуацията тук, нямам никакво намерение да съкращавам престоя си. Но ако пациентът се нуждае от незабавно евакуиране, в такъв случай това е моето решение.
— Извинявай, Ема — каза Дайана, която влизаше през вратата. — Току-що получих резултатите от последните кръвни тестове на Кеничи. Мисля, че трябва да видиш това. — И тя й подаде компютърната разпечатка.
Ема се вгледа в резултатите: креатинкиназа: 20,6 (нормално ниво 0 — 3,08).
Болестта на Кеничи бе много по-лоша от обикновено възпаление на панкреаса или смущение на стомашно-чревния тракт. Високото ниво на креатинкиназа означаваше увреждане на мускулите или на сърцето.
„В някои случаи повръщането предшества сърдечния удар.“
Тя погледна към Григс.
— Току-що взех решение — каза тя. — Кажи на Хюстън да изстрелват незабавно совалката. Кеничи трябва да се прибере на Земята.
2 август
Джак опъна още повече платното на кливера и обгорелите му от слънцето ръце заблестяха от ситните капчици пот. Със силен плясък платното се изпъна от попътния вятър, а „Санеке“ се наклони към подветрената страна и килът й внезапно запори мръсните води на залива Галвестоун доста по-бързо отпреди. Джак бе оставил Мексиканския залив далеч зад себе си, рано този следобед бе заобиколил рифа Боливар и ферибота от острова Галвестоун, а сега се движеше плавно край дългата редица рафинерии, опасали бреговете на Тексас Сити, отправил се на север, към езерото Клиър. Там, където се намираше неговият дом.