— Нямаме информационен поток — съобщи тя.
— Какво?
— Вероятно портът е запушен и клеясал от онези летящи гадости. Ще опитам да се вържа от портовете на средната палуба. — Тя откачи кабела.
Всяка кост по лицето й пищеше от болка, докато тя, понесла лаптопа, се спускаше през шлюза към другата палуба. Очите й пулсираха толкова силно, сякаш всеки момент щяха да изхвръкнат от орбитите си. Вече на долната палуба, тя видя Мърсър, който вече бе надянал оранжевия костюм, който щеше да му осигури защита от натоварването при навлизането в атмосферата, както бе и при излитането, и бе закопчал коланите на седалката си. Беше в безсъзнание — вероятно от голямата доза успокоително. О’Лиъри, който също бе привързан с коланите, бе все още в съзнание, но изглеждаше зашеметен. Джил се насочи към информационния порт на средната палуба и наново включи кабела на компютъра.
И този път не получи желания поток от данни.
— По дяволите! По дяволите!
С неимоверно усилие на волята да не изгуби съзнание, тя пое обратно към командната кабина.
— Пак ли нямаме късмет? — попита Китридж.
— Ще взема да сменя входния кабел и ще пробвам отново този порт. — В главата й сякаш кънтеше масивна камбана, от ударите на която от очите й потекоха сълзи. Стиснала неистово зъби, тя издърпа кабела и го смени с новия. Рестартира компютъра. Щом се зареди Windows, тя кликна два пъти върху иконата на програмата за скачване и близки операции.
На екрана най-после се изписа логото на програмата.
По горната й устна избиха ситни капчици пот, докато започна да въвежда изтеклото време от мисията им. Дни, часове, минути, секунди. Пръстите не се подчиняваха на волята й. Движеха се бавно и непохватно. Наложи й се няколко пъти да се връща и коригира вярно цифрите. Най-после избра от менютата операции при отделяне и кликна върху ОК.
— Програмата стартирана — съобщи с облекчение тя. — Готови сме за обработка на информацията.
Китридж проговори:
— Хюстън, чакаме разрешение за отделяне.
— Изчакайте малко, „Дискавъри“.
Това чакане ги съсипваше. Джил погледна отново към ръката си и забеляза как пръстите й започнаха неконтролируемо да потреперват, а всеки мускул от предмишницата й започна да се съкращава поотделно, сякаш дузина гърчещи се червеи се бяха настанили под гладката й кожа.
Сякаш нещо живо си проправяше път през тунелите и празнотите в тялото й. Направи върховно усилие да успокои треперенето на ръката си, но пръстите й не спряха да се гърчат в електрически спазми. „Прибери ни вкъщи, бързо. Поне докато можем да управляваме тази огромна птица.“
— „Дискавъри“ — обади се Капкома, — имате разрешение за разкачване.
— Прието. Цифровият автопилот е подготвен за изправяне на носа. Пристъпваме към разкачване. — Китридж хвърли към Джил пълен с облекчение поглед. — А сега да се прибираме вкъщи, по дяволите! — измърмори по-тихо той и сграбчи лоста за ръчно управление.
Директорът на полетите Ранди Карпентър бе застанал като статуята на Родоския колос, с поглед, вперен в огромния преден екран, а инженерният му разум хладнокръвно наблюдаваше едновременните потоци информация, които се изписваха пред очите му и следеше развитието на разговорите по радиовръзката. Както винаги, Карпентър мислеше с няколко стъпки напред. В момента се изпускаше въздушното налягане в свързващия шлюз. След това ще се откачат свързващите болтове между Международната космическа станция и совалката и накрая предварително натегнатите пружини, част от системата за скачване щяха бавно да разделят двата летящи обекта, като им дадат посока на раздалечаване един от друг. Едва когато празнината помежду им достигнеше повече от половин метър, тогава щяха да се включат малките ракетни двигатели на совалката, които щяха да отдалечат „Дискавъри“ на достатъчно безопасно разстояние от станцията. Във всеки един момент от тази твърде деликатна операция нещата можеха да приемат неблагоприятен обрат, но за всяко възможно нещастие Карпентър си имаше резервен план. В случай че скачващите болтове откажеха да се откачат от гнездата си, можеха да взривят няколкото пръчки взрив, чиято насочена ударна вълна щеше да пререже метала на болтовете. Ако и това не помогнеше, двама от членовете на екипажа на станцията трябваше да излязат в космоса и ръчно да отстранят болтовете. За всеки резервен план имаше друг резервен план, презастраховка в случай на провал.