— Опитваме се да влезем във връзка с тях, но те мълчат.
Невъобразимият грохот от перките им премина в кресчендо, което Джак вече чувстваше в стомаха и костите си. Мощни и непрекъснати вибрации, които разтърсваха гръдната му кост. Какво правят тези — ще нахлуят в летателното пространство на совалката! Само след петнадесет минути „Дискавъри“ щеше да се спусне от небето и да се натресе право на някакви си хеликоптери, които бяха застанали на пътя й. Ръководителят на конвоя говореше нещо напрегнато в микрофона на слушалките си, а паниката се разпространи като вълна сред екипа по посрещането.
— Спряха на едно място — обади се Блуумфелд.
Джак отново вдигна бинокъла. Успя да преброи почти дузина хеликоптери. Те наистина бяха спрели насред пътя си и сега един по един кацаха като ято хищни лешояди на изток от мястото, където се очакваше да се приземи „Дискавъри“.
— Ти как мислиш, откъде се довлякоха тези? — попита пак Блуумфелд.
Оставаха още две минути от комуникационното затъмнение. Петнадесет минути до приземяването.
Ранди Карпентър усети свежестта на залялата го вълна оптимизъм. Беше сигурен, че ще успеят да приземят успешно „Дискавъри“. Единствено фатален срив в компютърните системи можеше да им попречи да приземят птичката по всички правила. Но ключовата фигура беше Хюит. Тя трябваше да остане в съзнание, трябваше да успее да щракне двата превключвателя в правилното време. Съвсем незначителни задачи, но от изключителна важност. По време на последния им контакт, Хюит бе в съзнание, но явно болката много я мъчеше. Наистина, тя беше много добър пилот, жена със стоманен характер, кален в огъня на Американската флота. Но трябваше да остане в съзнание.
— Шефе, получихме добри новини от комуникационната мрежа на НАСА — съобщиха му от контролната зала. — Залата за управление на полетите в Москва е установила връзка с Международната космическа станция по тяхната късовълнова радиовръзка.
Тази радиовръзка бе съвсем отделна и независима от американската и се извършваше благодарение на руския сателит „Лукс“ и наземните руски ретранслаторни станции.
— Контактът е бил съвсем кратък, тъй като те са се намирали в далечния обсег на сателита „Лукс“. Но като цяло екипажът бил добре и нямало никой пострадал.
Оптимизмът на Карпентър се възвърна с още по-голяма сила и той сви тлъстите си пръсти в юмрук, като едва се удържа да не извади ръката си от джоба и да я размаха в знак на триумф.
— А какви повреди са претърпели?
— Получили са пробив в японската част на станцията и се е наложило да изолират модула, по-точно второ шлюзово уширение и всичко останало отвъд него. Повредени са поне два от панелите на слънчевите батерии и няколко сегмента от радиоантената. Няма пострадали обаче.
— Шефе, вече трябва да сме излезли от комуникационното затъмнение — съобщи му Капкома.
Веднага вниманието на Карпентър се върна обратно към „Дискавъри“. Наистина, новините от Международната космическа станция бяха радостни, но все пак неговата основна грижа бе совалката.
— „Дискавъри“, чувате ли? — опита да се свърже Капкома. — „Дискавъри“?
Изминаха десет минути. Прекалено много бяха. Изведнъж Карпентър се озова отново на ръба на паниката.
Траекторията се обади:
— Шефе, приключихме с втората S-образна маневра. Всички системи изглежда са наред.
Тогава защо Хюит не се обаждаше?
— „Дискавъри“? — повтори Капкома, този път по-настойчиво от останалите пъти. — Чувате ли ме?
— Навлизаме в третата S маневра — съобщи Траекторията.
„Изгубихме я“, мислеше си Карпентър.
Тогава се разнесе нейният глас. Тих и несигурен.
— Тук „Дискавъри“.
Капкома въздъхна облекчено, но толкова силно, че въздишката му се чу съвсем ясно по аудиовръзката.
— „Дискавъри“, добре дошла отново! Много се радваме да те чуем! Сега трябва да извадиш въздушните сонди.
— Ей с-сега, опитвам се да намеря ключа.
— Въздушните ти сонди — повтори Капкома.
— Зная, зная! Не мога да видя контролния панел!
Карпентър усети как кръвта му замръзна във вените.
„Мили боже, ослепяла е. Сляпа е и е на командирското място. Не на своето.“
— „Дискавъри“, трябва да извадите въздушните сонди! Веднага! — натърти Капкома. — Панел С-3…
— Много добре зная кой е панелът! — изкрещя тя.
После настъпи мълчание. След това всички чуха дъха й, примесен с няколко сподавени болезнени стона.