Хеликоптерите също бяха във въздуха.
Линейката внезапно спря. Джак и Блуумфелд, стиснали чантичките за спешна помощ, скочиха на земята сред облак от пясък и прах. „Дискавъри“ се намираше на около стотина метра от тях. Хеликоптерите вече се приземяваха в кръг около совалката. Явно преграждаха пътя на конвоя.
Джак се втурна към „Дискавъри“, готов да се наведе под оглушителния плясък на винтовете на хеликоптерите. Преди обаче да стигне до тях, той бе принуден да спре.
— Какво, по дяволите, става? — извика Блуумфелд, щом видя как от хеликоптерите наскачаха униформени войници и незабавно образуваха жива стена срещу екипа на НАСА.
— Назад! Назад! — изкрещя един от войниците.
Ръководителят на конвоя излезе напред:
— Моят екип трябва да стигне до совалката!
— Всички назад!
— Кои сте вие? Нямате право да ни пречите! Това е операция на НАСА!
— Всички вие — назад! Веднага!
Изведнъж те насочиха дулата на пушките си към невъоръжения персонал на НАСА. Екипът по посрещането на совалката започна да отстъпва. Погледите на всички бяха вперени в насоченото срещу тях оръжие.
Джак се надигна на пръсти и видя как зад кордона от войници се издигна огромна бяла тента, която скри входния люк на „Дискавъри“ от външни погледи. Около дузина силуета, облечени в яркооранжеви предпазни костюми и биоскафандри се появиха от два от хеликоптерите и се насочиха бързо към совалката.
— Тези костюми се използват за защита от биологична зараза — обади се Блуумфелд.
Вече никой не можеше да види входа на совалката, тъй като бе скрит от огромната тента. Никой не видя дали го отвориха. Никой не видя дали облечените в защитни костюми влязоха вътре.
„Но вътре е нашият екипаж, мислеше си Джак. Нашите хора, които може би умират и имат нужда от помощ. А ние не можем да им помогнем. Толкова лекари и сестри сме се събрали тук, с толкова медицинско оборудване, а те не ни оставят да си вършим работата.“
Той тръгна напред към кордона от войници и застана точно пред онзи, който изглежда им беше командир.
— Моят медицински екип ще влезе в совалката — рече той.
Офицерът отвърна кратко:
— Едва ли ще стане така, сър.
— Слушайте, ние сме служители на НАСА. Ние сме лекари, натоварени с опазването на живота и здравето на екипажа на совалката. Щом желаете, можете да ни застреляте. Но ще ви се наложи да застреляте всички присъстващи, тъй като те са свидетели. Мисля, че няма да направите това.
Една от пушките се вдигна и цевта й се насочи право към Джак. Гърлото му пресъхна, сърцето му заби тежко в гърдите му, но той просто заобиколи войника, наведе се под винта на хеликоптера и продължи напред. Дори не се обърна, нито забави ход, когато войникът извика:
— Спрете или ще стрелям!
Вървеше напред, с поглед право към извисилата се пред него бяла тента. Няколко от облечените в скафандри и костюми мъже се извърнаха и впериха в него изненадани погледи. Вятърът завихри малка купчинка прах и я издигна точно пред него. Почти бе стигнал до тентата, когато чу вика на Блуумфелд:
— Джак, внимавай!
Ударът попадна точно в основата на черепа му. Той падна на коленете си, а болката сякаш взриви стотици мълнии пред очите му. Следващият удар попадна в десния му хълбок и го просна по очи. По устните и лицето му полепна пясък и гореща пепел. Изтърколи се по гръб и видя войника, който се бе надвесил над него с приклад, готов за нов удар.
— Достатъчно — обади се необичайно приглушен глас. — Оставете го.
Войникът отстъпи. Над Джак се надвеси друго лице. Иззад прозрачната предна част на шлема го наблюдаваха неподвижни сини очи.
— Кой сте вие? — попита мъжът.
— Доктор Джак Макелъм. — Думите излязоха от устата му като шепот. Той се изправи, зрението му внезапно се замъгли и пред очите му затанцуваха черни петна. Стисна главата си, борейки се да остане в съзнание. — В тази совалка има мои пациенти — успя да каже той. — Настоявам да ги прегледам.
— Това е невъзможно.
— Те имат нужда от медицински преглед и…
— Те са мъртви, доктор Макелъм. Всички са мъртви.
Джак замръзна. Бавно повдигна глава и срещна очите на мъжа, който го наблюдаваше иззад защитния си скафандър. Не успя да различи някакво изражение по лицето му, не забеляза и следа от каквато и да е емоция, която да отрази трагедията на четири изгубени човешки живота.