— И резултатите можеха да бъдат катастрофални — допълни го Харисън по радиовръзката. — Според нашето разузнаване става дума за вируса „Марбург“, може да е бил нарочно поставен на борда на космическата станция. А да не забравяме, че този вирус е всъщност разновидност на вируса „Ебола“.
— Но как се е озовал на борда на станцията? — попита Бланкеншип. — Всеки протокол за научен експеримент е бил обстойно проверен. Всяко лабораторно животно се преглежда основно и само напълно здравите се изпращат в космоса. В края на краищата не бихме допуснали да изстрелваме заразени животни.
— Разбира се, такава е политиката на вашата агенция. Но съгласете се, че получавате различни други експерименти от учени в цялата страна. Може би преглеждате много от протоколите, но физически е невъзможно да изследвате всяка бактерия или тъканна посявка, преди да бъде изпратена в космоса. За да се запазят живи, повечето култури се товарят направо в совалката, нали така? Ами ако някоя от тези култури е била заразена? Съгласете се, че съвсем не е трудно да се подмени една проба с друга, съдържаща опасен организъм като вируса „Марбург“.
— Да не искате да кажете, че става въпрос за умишлен саботаж на космическата станция? — удиви се Бланкеншип. — Говорите ми за тероризъм, така ли?
— Точно това искам да кажа. Нека ви опиша точно какво се случва, когато се заразите с този вирус. Първо, получавате силни болки в мускулите и изпадате в треска. Болките са толкова непоносими, че вие агонизирате и трудно понасяте дори най-обикновено докосване. А една мускулна инжекция би ви накарала да обезумеете от болка. След това очите ви почервеняват. Получавате и силни стомашни болки, повръщате непрекъснато, без да можете да спрете. Скоро започвате да повръщате кръв. Отначало тя е черна, поради храносмилателните процеси. След като повръщането зачестява, цветът й се избистря до яркочервено и количеството се увеличава дотолкова, че заприличвате на фонтан. Черният ви дроб се подува и пръсва. Бъбреците ви спират да функционират. Вътрешните ви органи се разрушават и се превръщат в отвратителна черна каша. И накрая кръвното ви налягане скача катастрофално. В следващия миг сте мъртъв. — Харисън млъкна. — Ето с какъв вирус си имаме работа, господа.
— Пълни глупости! — изстреля Гордън Оуби.
Всички на масата впериха в него слисани погледи. Сфинксът бе проговорил. Много рядко по време на други събирания той бе изказвал мнението си, но винаги с монотонен глас, използвайки думите единствено, за да съобщи някаква информация. Никога не бе влагал в изказванията си каквато и да било емоция. Ето защо сега този негов гневен изблик бе втрещил всички присъстващи.
— Може ли да запитам как се казва човекът, който току-що се изказа? — попита полковник Харисън.
— Казвам се Гордън Оуби, директор съм на Отдела за подготовка на астронавти.
— О! Церберът на астронавтите.
— Наричайте ме както сметнете за добре, за мен е без значение.
— И защо смятате, че това са глупости?
— Не вярвам, че става дума за вируса „Марбург“. Аз също не зная кой е вирусът, но съм сигурен, че вие грешите.
Лицето на полковник Харисън се вкамени в непроницаема маска. Той не отвърна.
Този, който заговори, бе Джаред Профит. Гласът му беше точно такъв, какъвто бе очаквал Гордън, тънък и писклив. Той не беше груб и нападателен като Харисън, а предпочиташе да предизвика интелекта и разума на събеседника си.
— Разбирам опасенията ви, мистър Оуби — рече Профит. — Действително съществуват доста факти, които не можем да ви съобщим, поради съображения за сигурност. Но вирусът „Марбург“ едва ли може да се причисли към нещата, на които човек би си позволил да не обърне внимание.
— Щом вече знаете, че това е „Марбург“, защо тогава не допускате нашите лекари до аутопсията? Според мен, защото се страхувате, че ще научим истината.
— Гордън — тихо се намеси Корнел, — защо първо не обсъдим това насаме?
Гордън не му обърна внимание и продължи да говори към екрана:
— Всъщност ще ни кажете ли за каква точно болест говорим в случая? За инфекциозна? За вид токсин, може би? Или за нещо, изпратено в космоса, като част от военен експеримент?
Настъпи гробно мълчание. После Харисън избухна:
— Ето, отново се сблъскваме с масовата параноя в НАСА. Вашата агенция често обича да хвърля вината върху военните за всички свои грешки.