— Отговорете ми защо не позволявате на аутопсията да присъства моят лекар специалист?
— Да не би да говорим за доктор Макелъм? — попита Профит.
— Точно така. Доктор Макелъм притежава образованието и подготовката на професионален аеротравматолог и патолог. Той е лекар на нашите астронавти, освен това доскоро той беше част от тях. Фактът, че вие отказвате не само той, но и който и да било друг от нашия медицински състав да присъства, дори в ролята си на наблюдател, ме кара да се запитам какво не трябва да вижда НАСА, според вас.
Полковник Харисън погледна встрани, сякаш за да се консултира с някой друг в стаята. Щом отново върна погледа си към камерата, лицето му бе моравочервено от ярост.
— Но това е абсурд! Нечувано! Та вие току-що съсипахте една совалка за милиони долари! Не можахте да я приземите невредима, убихте собствения си екипаж и на всичко отгоре сега имате наглостта да размахвате пръст към американската армия!
— По този въпрос работи целият ни екип от астронавти, инженери и специалисти — отвърна му Гордън. — Ние искаме да знаем какво се е случило с нашите колеги. Настояваме един от нашите лекари специалисти да присъства при аутопсията на телата.
Лерой Корнел отново се опита да се намеси:
— Гордън, мисля, че не можеш да отправяш необмислени искания като това — тихо каза той. — Те знаят какво правят.
— Аз също.
— Налага ми се да те помоля да оттеглиш думите си незабавно.
Гордън погледна Корнел право в очите. Корнел бе представителят на НАСА в Белия дом, асът на НАСА пред Конгреса на страната. Да му противоречи човек означаваше да рискува кариерата си изобщо като служител на НАСА.
Въпреки това той продължи.
— Говоря от името на всички наши астронавти — каза той. — От името на моите подчинени. — После се обърна към видеоекрана и впи поглед в каменното лице на полковник Харисън. — И трябва да ви уведомя, че не сме далеч от мисълта да се обърнем за съдействие към медиите. Разбира се, не е лесно да го направим — ние също не искаме да разискваме пред обществото поверителни и вътрешни въпроси. Винаги нашите астронавти са се придържали към дискретността. Но ако се видим принудени да го направим, уверявам ви, че лично аз ще инициирам публично разследване по случая.
Долната челюст на Гретен Лиу увисна.
— Гордън — прошепна тя, — какво, по дяволите, говориш?
— Онова, което трябва.
Тишината в залата се проточи повече от минута. После, за всеобщо удивление, Кен Бланкеншип рече:
— Аз заставам на страната на нашите астронавти.
— И аз — обади се друг глас.
— Аз също…
Гордън огледа колегите си на масата. По-голямата част от тези хора бяха инженери и оперативни ръководители, чиито имена рядко се появяваха в пресата. Всички те много често бяха в непрестанен конфликт с астронавтите и ги смятаха за фукльовци с голямо самочувствие. При всеки полет астронавтите обираха цялата слава, но в действителност именно тези мъже и жени, които вършеха незабележимата за медиите работа, благодарение на която един космически полет се превръщаше в реалност, бяха сърцето и душата на НАСА. Днес всички те застанаха зад Гордън Оуби.
Лерой Корнел стоеше втрещен, като пълководец, изоставен от собствените си войски. Той бе изключително горд човек и за него това бе безкрайно унизителен публичен удар. Прочисти гърлото си и бавно изправи раменете. После се обърна към видеоизображението на полковник Харисън.
— Аз просто нямам друг избор, освен също да подкрепя нашите астронавти — каза той. — Настоявам един от нашите лекари специалисти да присъства на аутопсиите.
Полковник Харисън не отвърна. Онзи, който взе окончателното решение, беше Джаред Профит, който очевидно имаше по-големи правомощия. Той отклони погледа си встрани, за да се консултира с някого извън кадър. После отново погледна камерата и кимна отсечено.
И двата екрана изгаснаха. Видеоконференцията беше приключила.
— Е, поне успя да вбесиш армията — каза Гретен Лиу. — Видя ли лицето на полковник Харисън?
„Не, помисли си Гордън, и пред очите му отново застана изражението на полковника, точно преди да изгаснат екраните. Не гняв беше това, което изразяваше лицето му. А панически страх.“
Телата не бяха откарани в главния щаб на ИИЗБА-САЩ във форт Детрик, Мериленд, както Джак си мислеше. Те се намираха съвсем близо до Уайт Сандс, на около стотина километра от пистата, в една от онези бетонни сгради без прозорци, която по нищо не се различаваше от многобройните други правителствени обекти, разпръснати навсякъде из сухата пустинна долина. Все пак тази се различаваше по нещо от останалите: по покрива й стърчаха множество вентилационни тръби. По продължение на горния край на оградата се виеше допълнително заграждение от бодлива тел. А когато преминаваха през охранявания от войници вход, Джак успя да дочуе жуженето на високото напрежение, което течеше по жиците.