— Няколко минути по-късно мозъкът й е щял да изтече през всички отвори на черепа — каза Роман.
Нищо чудно, че тя бе ослепяла. Нищо чудно, че не бе успяла да спусне колесника. Та тя е била вече в безсъзнание, мозъкът й скоро е щял да стане на пюре, което да изтече през основата на черепа.
Трупът на Джил или поне онова, което остана от него, бе запечатан в нов полиетиленов чувал и изкаран от помещението на количка, заедно със специалните контейнери с надпис „Биологична зараза“, където бяха нейните вътрешности.
Вкараха втория труп. Този път това беше Анди Мърсър.
С нови ръкавици, надянати върху ръкавиците от костюма му и чист скалпел, Роман се зае с Y-образния разрез. Този път движенията му бяха по-бързи, като че ли с Джил само се бе разгрял и сега вече можеше да набере скорост.
Мърсър се бе оплаквал от болки в стомаха, бе повръщал често, спомни си Джак, докато скалпелът разрязваше кожата и подкожната мазнина. За разлика от Джил, той не бе имал болки в главата, но пък имаше сериозна треска и на няколко пъти бе изкашлял кръв. Дали белите му дробове щяха да покажат някакви следи от вируса „Марбург“?
И отново двата разреза на Роман се срещнаха точно под мечовидния израстък и скалпелът продължи вече по плитко през корема до срамната кост. Отново бяха прерязани ребрата, при което се образува триъгълен участък, който бе освободен и повдигнат пред лицето на трупа.
Изведнъж доктор Роман се задъха, отстъпи крачка назад и изпусна скалпела си. Той издрънча върху масата. Асистентите бяха вперили втрещени погледи в тялото, без да помръдват.
В гръдната кухина на Мърсър имаше цял грозд от синьо-зелени кисти, подобни на тези в черепа на Джил Хюит. Тези бяха струпани около сърцето и приличаха на малки прозрачни яйца.
Роман продължаваше да стои като вкаменен, а очите му не се отделяха от зейналия пред него труп. После погледът му се измести към лъсналата външна обвивка на перитонеума. Тя беше раздута, цялата окървавена и вече се бе надигнала над нивото на коремния срез.
Роман направи крачка към трупа, без да откъсва поглед от все още надигащия се перитонеум. Докато бе разрязвал корема, върхът на скалпела му бе леко одраскал най-външната обвивка на стомаха. Сега оттам потече тънка струйка от обагрена с кръв течност. След това пред изумените им погледи струйката се превърна в поток. Изведнъж малката резка се пръсна и от зейналия отвор с неравни краища избухна право нагоре фонтан от кръв, примесен с множество лъщящи синьо-зелени кисти.
Роман извика ужасен, щом кистите заплющяха върху пода и се разбиваха на безформени парчета сред пръски от съсиреци, слуз и кръв.
Една от синьо-зелените кисти се плъзна по идеално гладкия стерилен под и се удари о гумения ботуш на Джак. Той се наведе и посегна да я докосне с ръка. Един от помощниците на доктор Роман грубо го изблъска към стената.
— Изведете го оттук! — почти изкрещя Роман. — Незабавно го изведете от стаята!
Двамата асистенти заблъскаха Джак към вратата. Той се съпротивляваше и успя да се освободи от ръката, която го бе стиснала за рамото. Мъжът залитна назад, удари се в легена с хирургически инструменти и се просна върху хлъзгавия от кръвта и зеленикавите кисти под.
Другият помощник прегъна въздухопровода на Джак близо до връзката му в стената и вдигна нагоре прегънатия край.
— Предлагам ви да излезете доброволно с нас, доктор Макелъм — рече той. — Докато все още можете да дишате.
— Костюмът ми! Господи, срязан е! — Това бе мъжът, който се бе ударил о легена с инструменти. Той гледаше с разширени от ужас очи петсантиметровия разрез в ръкава на защитния си костюм. По целия му ръкав се стичаха телесните течности от трупа на Мърсър.
— Мокро. Усещам го. Дори и другият ми ръкав е мокър.
— Бързо! — излая Роман. — Бързо под душа.
Мъжът разкачи гофрирания маркуч от стената и се втурна панически навън. Джак го последва и двамата влязоха в херметичната камера, където ги обляха силни струи. Водата се лееше от няколко душа над главите им и плющеше по раменете им като пороен дъжд. След това пуснаха дезинфектиращия разтвор, който също се изсипа върху им като зеленикав порой, който барабанеше оглушително върху шлемовете на скафандрите им.