Пътуването ни от Мадрид до Сарагоса премина безпрепятствено. От Сарагоса до границата също нямахме премеждия и ако не беше посещението в стария замък Кайлюс, след като превалихме планината, едва ли бих могла да ви разкажа нещо повече, мамо.
Не мога да обясня защо, но това посещение беше една от най-вълнуващите страници в живота ми. Откровено казано, не бях изложена на никаква опасност, не ми се случи нищо лошо, но въпреки това, дори и след сто години, аз пак ще си спомням чувствата, които това място породи в мен.
Анри искаше да се срещне с някакъв стар свещеник на име дон Бернар, който бил капелан по времето на последния представител на рода Кайлюс.
След като преминахме границата, ние оставихме Франсоаз и Жан-Мари в едно малко селце на брега на Кларабид. Четиримата ни телохранители бяха останали отвъд Пиренеите. После само двамата, Анри и аз, насочихме конете си към чудноватото образувание, известно тук като Hashaz, което служи за основа на зловещата крепост.
Беше тъжна февруарска утрин, студена, но без мъгла. На мрачното небе се открояваше ослепителнобялата дантела на заснежените хребети, които бяхме превалили предния ден. На изток бледият слънчев светлик подсилваше още повече белотата на покритите със скреж върхове.
Вятърът духаше от запад и трупаше тежки облаци, увиснали като тъмна завеса оттатък веригата на Пиренеите.
Пред нас, открояващ се рязко на фона на посърналия изгрев, се извисяваше върху огромния си пиедестал черната гранитна грамада на замъка Кайлюс-Тарид.
Човек трудно би намерил друг градеж, който тъй красноречиво да изразява злокобното величие на миналото. Някога този разбойнически замък е стоял тук като страж, дебнейки всеки пътник, преминаващ през равнината. Тогава неговите онемели днес мортири и безмълвни амбразури са огласяли околността; тогава в пукнатините на кулите не са растели дъбове, а крепостните стени не са били облечени в смразяващото манто от мокър бръшлян. Но и сега тук-там по кулите му застрашително зеят бойници, надзъртащи изпод червеникавозлатистата маса на шибоите и огромните туфи устица. Само при вида му на ум ти идват хиляди печални или ужасни мисли. Той е огромен, ужасяващ. Навярно там, вътре, никой никога не е бил щастлив.
В околността се носят какви ли не легенди, коя от коя по-зловещи. Разправят, че само последният владетел на замъка, когото наричали Кайлюс Резето, убил двете си жени, дъщеря си, зет си и тъй нататък. Прадедите му също не падали по-долу.
До Hashaz стигнахме по тесен криволичещ път, който някога е стигал до подвижния мост на замъка. Този мост отдавна го няма. Виждат се само останките от дървено мостче, чиито прогнили греди висят над крепостния ров. В една ниша в началото на моста се гуши малка статуйка на Богородица.
Днес замъкът Кайлюс е необитаем. Пази го един полуглух, напълно сляп и отблъскващ на пръв поглед свадлив старец. Той ни каза, че сегашният стопанин на замъка не е идвал тук от шестнайсет години.
И това беше принц Филип дьо Гонзаг. Забелязвате ли, мамо, че от известно време насам това име сякаш ме преследва!
Старецът съобщи на Анри, че дон Бернар, бившият капелан на Кайлюс, отдавна е покойник. Той категорично отказа да ни пусне да разгледаме замъка.
Мислех, че ще се върнем в долината, но не стана така, а освен това много скоро забелязах, че това място навяваше на моя приятел някакъв трагичен и вълнуващ спомен.
Отидохме да вечеряме в селцето Тарид, чиито крайни къщи се намират кажи-речи до самия замък. Една от тях, най-близката до крепостния ров и развалините на моста, се оказа странноприемница. Настанихме се на две трикраки столчета пред груба букова маса и една жена на четирийсет-четирийсет и пет години дойде да ни обслужи.
Анри внимателно я погледна.
— Добра жено — внезапно я попита той, — тук ли бяхте в нощта на убийството?
Тя изтърва каната с вино, която носеше, и впери подозрителен поглед в Анри, после възкликна:
— О-хо! Да не би и вие да сте бил тук, щом отваряте дума за това? Обзе ме смътен страх, но същевременно изгарях от непреодолимо любопитство. Какво ли се беше случило на това място?
— Може би — отвърна Анри, — но това изобщо не ви засяга, добра жено. Искам да получа някои сведения и ще ви платя за тях.
Тя вдигна каната, като измърмори следните странни думи:
— Превъртяхме два пъти ключа на вратите и залостихме кепенците. По-добре беше изобщо да не се забъркваме в подобни истории.