Сякаш доловили нейното желание, две млади момичета пристъпиха напред.
— Ние сме на заповедите на госпожицата — казаха те.
По техен знак всички останали се оттеглиха с почтителни поклони, Деня Крус ощипа Орор по ръката и попита:
— Нима ще се оставиш в ръцете на тези създания?
— А защо не?
— И ще облечеш тази рокля?
— Но разбира се.
— Смела си! Много си смела! — прошепна циганката. — Че какво пък — възкликна тя, — този дявол се оказа изключително изискан! Имаш право, премени се, това никога не вреди.
Орор, доня Крус и двете камериерки, съставляващи част от разкошния подарък, влязоха в спалнята. Във всекидневната останаха само Франсоаз и нейният внук Жан-Мари Беришон.
— Коя ли ще да е тази нахалница? — попита добрата жена.
— Коя нахалница, бабо?
— Тази, с розовото домино.
— Мургавичката ли? Ама как само й играят очетата, а, бабо!
— Видя ли я да влиза?
— Не, беше дошла преди мен.
Госпожа Франсоаз измъкна плетката си от джоба и се замисли.
— Чуй какво ще ти кажа — заяви тя с възможно най-сериозен и тържествен глас. — Не разбирам нищо, ама съвсем нищо от това, което става.
— Искате ли да ви обясня, бабо?
— Не, но ако искаш да ми направиш удоволствие…
— Ах, бабо, вие се шегувате! Ако искам да ви направя удоволствие…
— Ще мълчиш, когато говоря аз! — прекъсна го добрата жена. — Никой не може да ме убеди, че тук няма някаква шмекерия.
— Няма такова нещо, бабо!
— Не трябваше да излизаме. Хората са лоши. Кой знае дали онази никаквица не ни е подвела…
— О, бабо, как може, една толкова почтена жена, дето прави чудесен ликьор от ангелика…
— Ив крайна сметка, малкия ми, ще ми се да съм наясно, тъй като цялата тази история никак не ми харесва.
— Че то е от просто по-просто, бабо! Нашата госпожица цял ден се изгледа по каруците с цветя и зеленина, които пристигаха в Пале Роаял. И да знаеш само как тежко въздишаше, горкичката! Тъй че съвсем очевидно е, че се е качила на — главата на майстор Луи, за да и купи една покана. Защото поканите се купуват, бабо. Госпожа Балао се беше докопала до една чрез прислужника в гардероба, с когото са близки чрез неговата прислужница (прислужницата на прислужника в гардероба), дето си купува тютюн от младата госпожа Балао от улица „Бон-з-Анфан“. Прислужницата от своя страна намерила поканата върху бюрото на господаря си. И сега двете с Балао ще си поделят трийсет луидора. Но това не е кражба, нали, бабо?
Франсоаз беше най-почтената готвачка в Европа, но все пак готвачка.
— По дяволите, момчето ми — отвърна тя, — че кой е луд да открадне някаква долнопробна хартийка!
— И така — подхвана Беришон, — майстор Луи се е оставил да го преметнат и е излязъл, за да купи поканата. Пътьом е накупил разни женски дрънкулки и тутакси ги е изпратил.
— Но това струва страшно много пари! — рече старата жена, изоставяйки плетката си.
Беришон повдигна рамене.
— Ах, колко сте била наивна, бабо! — възкликна той. — Някакъв си вехт сатен, бродиран как да е, и разни там стъкълца!
На външната порта тихо се почука.
— Кой ли още ни се мъкне? — сърдито попита Франсоаз. — Я сложи резето.
— Че защо? Нали вече не си играем на криеница, бабо. Чукането се повтори, този път малко по-силно.
— Ами ако са крадци? — помисли на глас Беришон, който не беше от смелите.
— Крадци! — сопна се старата жена. — И то точно когато на улицата е светло като бял ден и е пълно с народ? Я иди да отвориш!
— В крайна сметка, бабо, все пак мисля, че ще е по-добре да сложа резето.
Времето обаче не му стигна да го стори; беше им додеяло да чукат. Вратата леко се открехна и на прага се появи мъжко лице, украсено с огромни мустаци. Собственикът им бързо огледа стаята.
— Гръм да ме порази! — рече той. — Туй трябва да е гнездото на гълъбицата! — И обръщайки се назад, добави: — Направи си труда да влезеш, любезни ми. Тук са само една достопочтена дама и нейното петленце. Тъкмо ще си побъбрим.
В същото време той пристъпи напред с вирнат нос и юмрук на кръста, поклащайки величествено полите на наметалото си. Под мишница носеше някакъв пакет.
Онзи, когото беше нарекъл „любезни ми“, на свой ред се появи на прага. Той също имаше войнствена външност, но не бе чак толкова страшен на вид. Беше много по-дребен, извънредно слаб и сиромашките му мустачки полагаха напразни усилия да наподобят поне малко страховитите мустаци, които тъй много подхождат на героите. Той също носеше пакет под мишница и подобно на първия също огледа стаята, но погледът му бе много по-продължителен и внимателен.