Жан-Мари Беришон горчиво се каеше, че не бе сложил резето навреме! Същевременно той отдаваше дължимото на новодошлите, признавайки пред самия себе си, че досега никога не бе срещал негодници с по-неприветливи физиономии. Това му мнение доказваше, че никога не бе имал вземане-даване с отбрано общество, тъй като Кокардас-младши и брат Амабл Паспоал бяха наистина двама възхитителни мерзавци. Той предпазливо се скри зад гърба на баба си, която, значително по-смела от него, попита с плътния си глас:
— Какво търсите тук?
Кокардас докосна шапката си с изтънчена вежливост, присъща на людете, изтъркали немалко подметки в праха на фехтовалните зали. После намигна на брат Паспоал. Брат Паспоал му отговори с подобно намигване. Това несъмнено искаше да каже доста неща. Беришон трепереше като лист.
— Почитаема госпожо — рече най-сетне Кокардас-младши, — вашият тембър много ми допада. А на теб, Паспоал?
Паспоал, както вече ни е известно, беше от онези чувствителни души, които винаги много се впечатляват при вида на една жена. Възрастта нямаше никакво значение. Той не се притесняваше дори тогава, когато съответната особа от противоположния пол притежаваше мустаци, при това много по-гъсти от неговите. Паспоал утвърдително се усмихна и премрежи очи. Но възхитете се на тази всестранна натура! Слабостта му към нежната половина от човешкия род нито за миг не приспиваше бдителността му: в главата си той вече имаше готов план за действие.
Гълъбицата, както я наричаше Кокардас, по всяка вероятност се намираше в затворената стая, изпод чиято врата се процеждаше ярка светлина. В другия край на всекидневната имаше една отворена врата и на тази врата имаше ключ.
Паспоал докосна лакътя на Кокардас и тихо прошепна:
— Ключът е от външната страна!
Кокардас утвърдително кимна с глава.
— Многоуважаема госпожо — подхвана той, — ние идваме по много важна работа. Не живее ли тук…?
— Не! — обади се Беришон иззад гърба на баба си. — Не живее тук!
Паспоал се усмихна. Кокардас засука мустак.
— Дявол го взел! — възкликна той. — Ето един многообещаващ млад човек.
— Тъй простодушен на вид — добави Паспоал.
— И с ум като бръснач, бога ми! Но как успя да разбере, че човекът, за когото става дума, не е тук, щом дори не съм го назовал?
— Тук живеем само ние двамата — сухо отговори Франсоаз.
— Паспоал? — рече гасконецът.
— Кокардас? — отвърна нормандецът.
— Я гледай ти! Би ли могъл дори да предположиш, че достопочтената дама може да лъже като нормандска непрокопсаница?
— Бога ми — отвърна Паспоал с проникновения тон на гасконец, — и през ум не би ми минало!
— Хайде, стига! — извика Франсоаз, която такава словоохотливост започваше да дразни. — Не е време да окъснявате по хората. Марш оттук!
— Любезни ми — рече Кокардас, — има известно благоразумие в това, късна доба е вече.
— Безспорно — потвърди Паспоал.
— При все това, обаче — продължи Кокардас — ние не можем да си тръгнем, без да сме получили отговор, ама тъй де!
— Повече от очевидно.
— Тъй че, миличък, предлагам ти най-добросъвестно и без много шум да претърсим къщата.
— Съгласен! — откликна се Амабл Паспоал и приближавайки се бързо до приятеля си, добави: — Извади си кърпата, аз съм приготвил моята. Ти се заеми с малкия, аз ще се погрижа за жената.
При сериозни обстоятелства, Паспоал нерядко превъзхождаше дори самия Кокардас. И така, планът им бе начертан.
Паспоал се запъти към вратата на кухнята. Безстрашната Франсоаз се втурна да му препречи пътя, докато Беришон се опитваше да изскочи на улицата, за да извика за помощ. Кокардас го пипна за ухото и заяви:
— Ако извикаш, ще те удуша, миличък!
Ужасен, Беришон дори не гъкна и Кокардас пристегна кърпата си върху устата му.
Междувременно, с цената на три драскотини и две шепи коса, Паспоал здраво завърза Франсоаз. После я вдигна на ръце и я отнесе в кухнята, където Кокардас отнесе Беришон.
Някои твърдят, че Амабл Паспоал се бил възползувал от положението на Франсоаз, за да я целуне по челото. Ако наистина го е сторил, просто е сбъркал: тя беше грозна от най-ранно детство. Но ние държим да не поемаме никаква отговорност по отношение на Паспоал. Той беше леконравен, толкоз по-зле за него!
С това обаче мъките на Беришон и баба му не свършиха. Завързаха ги здраво един за друг, сетне ги привързаха към крака на шкафа за съдове, след което превъртяха ключа на вратата два пъти. Кокардас-младши и Амабл Паспоал бяха пълни господари на положението.