— Значи Лагардер е в Париж? — живо го прекъсна регентът.
Гърбавия прехапа устни.
— Ако е в Париж — добави изправяйки се регентът — той е мой! — После разтърси едно звънче и заръча на появилия се прислужник: Господин Машо веднага да се яви при мен!
Господин Машо беше полицейският лейтенант. Гърбавия беше възвърнал спокойствието си.
— Ваше височество — каза той, поглеждайки часовника си, — в този момент Лагардер ме чака на един път извън Париж, който няма да ви посоча, дори и да ме подложите на разпит. Скоро ще удари единайсет часа. Ако до единайсет и половина Лагардер не получи никаква вест от мен, конят му ще препусне към границата. По пътя си ще сменя конете, тъй че вашият полицейски лейтенант е безпомощен.
— Ще останете заложник! — извика регентът.
— О, аз! — възкликна Гърбавия и се усмихна. — Ако наистина държите да ме затворите, аз съм изцяло във ваша власт.
И той скръсти ръце на гърдите си. В този момент се появи полицейският лейтенант. Той беше късоглед и без изобщо да забележи Гърбавия, подхвана още преди да са го попитали каквото и да било:
— Имам да ви съобщя нещо ново! Ваше кралско височество ще се убеди, че не може да се проявява снизхождение към подобни размирници. Имам доказателство за тайните им връзки с Алберони. Селамаре е затънал до шия, а също и дьо Вилроа, и Вийар, пък и целият бивш кралски двор, който заедно с херцог и херцогиия дю Мен…
— Млък! — кресна регентът.
В този момент Машо най-сетне забеляза Гърбавия и тутакси млъкна смутен. Измина цяла минута, преди регентът отново да вземе думата. Междувременно той няколко пъти крадешком погледна към Гърбавия, на когото обаче и окото му не мигна.
— Машо — каза най-сетне регентът, — повиках ви точно, за да ви говоря за Селамаре и другите. Почакайте ме, моля, в първия кабинет.
Машо с любопитство изгледа Гърбавия и се запъти към вратата, но тъкмо се канеше да прекрачи прага, когато регентът добави:
— Наредете, моля ви, да ми донесат един подпечатан и преподписан пропуск, без да попълвате името.
Преди да излезе, Машо отново се озърна крадешката. Регентът, неспособен да остане дълго време толкова сериозен, изръмжа:
— И откъде, по дяволите, ми ги изнамират такива късогледи, за да ги поставят в крайна сметка начело на полицията? — После добави: — Господине, този кавалер дьо Лагардер преговаря с мен като равен с равен. Изпраща ми посланици и на всичко отгоре в последното си писмо ми диктува съдържанието на пропуска, който иска. Тук вероятно се крият и някакви користни подбуди. Без съмнение кавалерът дьо Лагардер ще поиска и награда.
— Ваше кралско височество греши — отвърна Гърбавия. — Той Не иска нищо. Дори регентът на Франция е безсилен да възнагради кавалера дьо Лагардер.
— По дяволите! — възкликна регентът. — Наистина си заслужава да видим тази тайнствена и романтична особа. Той е напълно способен да си спечели изключителен успех в кралския двор и да възроди отживялата мода на странствуващите рицари. Колко време ще трябва да го чакаме?
— Два часа.
— Още по-добре! Тъкмо ще се позабавляваме между индианския балет и дивашката вечеря. Това изобщо не е предвидено в програмата.
Влезе прислужникът. Той носеше пропуска, преподписан от министъра Льо Блан и господин Машо. Регентът сам попълни празните места и подписа.
— Провиненията на господин дьо Лагардер не са непростителни подхвана той, докато пишеше. — Покойният крал беше неумолим що се касае до дуелите, и то с пълно право. Слава богу, нравите се промениха. Рапирите отдавна се чувствуват по-добре в ножниците. Помилването на господин дьо Лагардер ще бъде зарегистрирано още утре, а ето и пропускът.
Гърбавия протегна ръка, но регентът не му го даде веднага.
— Ще предупредите господин дьо Лагардер, че всяко насилие от негова страна унищожава силата на този документ.
— Времето на насилието отмина — произнесе Гърбавия някак тържествено.
— Какво искате да кажете, господине?
— Искам да кажа, че само преди два дни кавалерът дьо Лагардер нямаше да приеме това условие.
— Защото…? — високомерно и с подозрение вметна Орлеанският херцог.
— Защото дадената клетва би му го забранила.
— Нима се е заклел и в нещо друго, освен да стане баща на детето?
— Да, да отмъсти за Ньовер…
Тук Гърбавия неочаквано млъкна.
— Доизкажете се, господине! — заповяда регентът.
— В момента, в който кавалерът дьо Лагардер отнасяше момиченцето — бавно продължи Гърбавия, — той извика на убийците: „Всички вие ще загинете от моята ръка!“ Те бяха деветима. Седмина от тях вече са мъртви.
— От неговата ръка? — попита регентът и силно пребледня.