Настъпи пълна, тържествена тишина.
— Кое е името? — попита господин дьо Роан-Шабо.
— Знаем ли го? — обадиха се в един глас Шаверни и Навай.
Гърбавия сякаш изживяваше въздействието на собствените си думи. После с пресеклив глас продължи:
— Дали го знаете? Какво значение има? Кои сте вие? Какво можете да сторите? Името на убиеца би ви поразило като гръм. Но там, горе, на първото стъпало на небесния трон седи един човек. Преди малко неговият глас се разнесе от висините: „Ваше кралско височество, убиецът е тук!“ и отмъстителят потръпна. „Ваше кралско височество, убиецът е сред тази позлатена тълпа!“ и отмъстителят отвори очи и се взря в тълпата, която минаваше под прозорците му. „Ваше кралско височество, вчера и утре на вашата трапеза седеше и ще седне убиецът!“ и отмъстителят започна да прехвърля на ум списъка на сътрапезниците си. „Ваше кралско височество, всеки божи ден, сутрин и вечер, убиецът ви подава окървавената си ръка!“ и отмъстителят се изправи с думите: „Кълна се в бога, правдата ще възтържествува!“
Последва нещо много странно: всички присъствуващи, най-знатните и най-достойните, подозрително се спогледаха.
— Ето защо, господа, тази вечер регентът на Франция е загрижен — рязко заключи Гърбавия. — Ето защо стражата е удвоена.
Той се поклони и понечи да излезе.
— Името! — извика Шаверни.
— Тъй де, кое е туй фамозно име?! — подкрепи го Ориол.
— Господа, господа — намеси се и Пейрол, — нима не виждате, че този нагъл палячо само се подиграва с вас?
Гърбавия се бе спрял на изхода на шатрата. Той вдигна лорнета си и огледа своята аудитория. После заситни обратно, заливайки се в сухия си, подобен на крясъка на керкенез кикот.
— Ама че работа! — възкликна той. — Ето че вече не смеете дори да се приближите един до друг, всеки си въобразява, че убиецът е човекът до него. Покъртителна проява на взаимно доверие! Господа, времената много се промениха и тази мода е отживяла. В наши дни вече не се избиват с недодяланите си оръжия на стария режим — пистолета и шпагата. Днес нашите оръжия са в кесиите ни и за да убиеш човек е достатъчно просто да изпразниш джоба си. Хе-хе-хе! Слава богу, в двора на регента не се срещат често убийци! Не странете така един от друг, убиецът не е тук! Хе-хе-хе! — изкикоти се отново той и като загърби възрастните велможи, се обърна към бандата на Гонзаг. — Я гледай ти, как само ви се измениха личицата! Какво, да не би да изпитвате угризения? Искате ли да ви поразтуша мъничко? Я вижте, господин Пейрол си отива. Жалко, много губи! А знаете ли къде отива господин Пейрол?
Довереникът вече изчезваше зад цветните туфи по посока на двореца.
Шаверни докосна ръката на Гърбавия и попита:
— Знае ли регентът името?
— Но господин маркиз — отвърна черното човече, — та ние отдавна вече не говорим за това! Ние просто се шегуваме! Моят призрак е в чудесно настроение; той много добре разбра, че тук трагедията вече не върви и премина към комедията. И тъй като е в течение на всичко, дяволското му привидение, както на отколешните, така и на днешните събития, взе, че дойде на бала. Хе-хе-хе! И тук, нали разбирате, тук го очаква Негово кралско височество, за да му посочи с пръст… — И пръстът на Гърбавия се стрелна във въздуха. — С пръст, добре ме чуйте! С пръст — окървавените, а подир и обиграните ръце! Малките подробности винаги следват големите; по-напред трябва със смях да се отървем от отровата и камата. С пръст, господа, с пръст — лукавите благородници, които умело редят белязаните карти на необятната маса за ландскнехт, чиято каса има честта да държи господин Ло! — При името на Ло, той с благоговеен жест смъкна шапката си, и продължи: — С пръст — комарджиите-мошеници, рицарите на ажиото, джебчиите от улица „Кенкампоа“! С пръст! Господин регентът е благодушен и не се обременява с предразсъдъци. Той обаче не знае всичко, защото ако го знаеше, би потънал в земята от срам!
Сред комарджиите настъпи раздвижване.
— Това е самата истина — каза господин дьо Роан.
— Браво! — изръкопляскаха бароните дьо ла Юноде и Барбаншоа.
— Истината се изрича винаги през смях, господа, не е ли тъй? — поде отново Гърбавия. — Тези млади люде просто ги сърбят ръцете да ме изхвърлят навън, но ги възпира единствено уважението към вашата възраст. Осланям се напълно на господата Шаверни, Ориол, Таран, а и на всички останали — прекрасна младеж, чието покварено благородство се примесва със зле насапунисана вулгарност, подобно на разноцветни нишки в плетка, за да се получи нещо доста шарено! За бога, господари мои славни, не се гневете, та ние сме на бал с маски, а аз съм само един нещастен гръбльо. Утре ще ми подхвърлите някое и друго екю, за да купите гърбицата ми, превърнала се в удобно писалище. Повдигате рамене? Че какво пък, като си помисли човек, аз наистина не заслужавам нищо друго, освен презрението ви.