Очевидно Гърбавия нямаше никакво време за губене, тъй като се насочи право към тях. Той вдигна лорнета пред очите си и като че ли отново се отдаде на възхищението си от украсата, както и в момента на появяването си.
— Единствен господин регентът умее да прави всичко толкова добре! — промърмори той. — Очарователно! Очарователно!
Нашите комарджии се отдръпнаха, за да му сторят път. Гърбавия се престори, че внезапно ги е познал.
— Аха! — възкликна той. — Другите също си тръгнаха. Хе-хе-хе! С пръст! Нали знаете, на бал с маски всичко е позволено. Господа, изцяло съм на ваше разположение!
На пътя му не бе останал никой, с изключение на Шаверни. Гърбавия почтително му свали шапка и понечи да го подмине, но Шаверни го спря. „Свещеният“ батальон на Гонзаг избухна в смях.
— Шаверни иска да му гадаят — подхвърли Ориол.
— Шаверни си намери майстора — додаде Навай.
— При това по-заядлив и по-бъбрив от него!
Шаверни се обърна към черното човече:
— Мога ли да ви кажа една дума, господине?
— Колкото думи ви е угодно, господине?
— Думите, които изрекохте преди малко: „Има празници без бъднини“, лично до мен ли се отнасяха?
— Да, лично до вас.
— Благоволете да ми ги изтълкувате, господине.
— Маркизе, нямам време.
— Дори и ако ви заставя?
— Не си губете времето, маркизе! Господин дьо Шаверни, сразил в двубой Езоп II, наречен още Йон, наемател на кучешката колиба на господин дьо Гонзаг, наистина, само това липсваше на реномето ви!
Въпреки това Шаверни се опита да му препречи пътя и протегна ръка, за да го спре. Гърбавия я хвана и я стисна в своите.
— Маркизе — тихо произнесе той, — вие струвате много повече от постъпките си. По време на моите странствувания из прекрасна Испания, където сме били и двамата, веднъж в Овиедо видях странна гледка: един чистокръвен боен кон, с който неизвестно откъде се бяха сдобили някакви еврейски търговци, беше затворен заедно с товарни мулета. Когато отново минах оттам, жребецът бе умрял от мъка. Маркизе, вашето място изобщо не е тук. Ще умрете млад, тъй като ще ви бъде много трудно да станете негодник!
После се поклони, отмина и скоро съвсем се изгуби от погледа им. Шаверни остана неподвижен и с наведена глава.
— Най-сетне се омете! — извика Ориол.
— Туй човече ще да е самият дявол — поклати глава Навай.
— Вижте само колко се е умислил горкичкият Шаверни.
— На какво ли хоро се е хванал проклетият му гръбльо?
— Шаверни, какво ти каза?
— Кажи ни, Шаверни!
Те го наобиколиха. Шаверни ги обгърна с отсъствуващ поглед и без да си дава сметка, че мисли на глас, промълви:
— Има празници без бъднини.
Музиката в залите се бе смълчала между два менуета. Все по-гъста, тълпата изпълваше градината, където вече се бяха заплели немалко любовни интрижки.
Господин дьо Гонзаг, на когото му бе омръзнало да виси в приемната, се бе върнал в залата. Неговата непринуденост и красноречие му бяха извоювали недвусмисленото благоразположение на дамите, които охотно твърдяха, че дори беден и не дотам знатен, Филип дьо Гонзаг би бил също толкова съвършен кавалер. Преценете сами доколко титлата му на принц, чиято законност едва-едва се оспорваше от няколко плахи гласеца, пък и милионите му, в чието наличие никой не се съмняваше, изобщо бяха в състояние да му навредят!
Въпреки най-тясната си дружба с регента, той ни на йота не се бе повлиял от небрежните му маниери, които по онова време бяха толкова на мода. Беше събеседник учтив и сдържан, а обноските му — напълно благопристойни. Това обаче не бъркаше дявола.
Орлеанската херцогиня го тачеше много, а абат Фльори, изповедникът на младия крал, който не опрощаваше греховете никому, го смяташе едва ли не за светец.
Случилото се днес в двореца на Гонзаг бе вече разтръбено в най-големи подробности от вестникарите на кралския двор. Дамите бяха общо взето на мнение, че поведението на Гонзаг по отношение на съпругата му надхвърля границите на героизма. Този човек бе апостол, същински мъченик! Двайсет години търпеливи страдания! Двайсет години неизчерпаема нежност срещу също толкова неизтощимо презрение! Древната история е обезсмъртила и недотам възвишени моменти.
Принцесите бяха вече запознати с вълнуващата пледоария на Гонзаг пред семейния съвет. Простодушната майка на регента чистосърдечно му подаде баварската си лапа; Орлеанската херцогиня го похвали; дребничката абатеса дьо Шел му обеща да го споменава в молитвите си, а херцогиня дьо Бери му заяви, че е изключителен глупак.
Що се отнася до клетата принцеса дьо Гонзаг, на всички им идеше едва ли не да я пребият с камъни, затова че е причинила толкова зло на един тъй достоен човек. Та нали точно в Италия, и всички много добре знаете това, Молиер изнамери онова чудесно име Тартюф!