— Да се държим прилично, братко Паспоал!
— Да се държим прилично, доблестни мой друже Кокардас!
— Бога ми, любезни, няма място за шеги!
Онзи дяволски гръбльо им беше говорил от името на Лагардер. Нещо им подсказваше, че суровият поглед на незнаен наблюдател непрестанно ги следи. И двамата бяха тържествени и сериозни като войници на пост. За да могат да се движат свободно на бала, изпълнявайки заповедите на Гърбавия, те се бяха върнали в дома на майстор Луи, за да вземат новите си жакети и същевременно да освободят Франсоаз и внука й Жан-Мари.
Изгубена сред тълпата, клетата Орор вече повече от час напразно диреше своя приятел Анри. Тя се размина с принцеса дьо Гонзаг и едва не я заговори, тъй като погледите на онези непрокопсаници я изгаряха и изпълваха със страх. Но какво — ли би могла да каже, за да си издействува покровителството на някоя от тези знатни дами, които на празненството се чувствуваха като у дома си? Орор не посмя, пък и освен това бързаше да стигне до кръга на Диана, където беше мястото на уречената среща.
— Господа — обяви Шаверни, връщайки се, — това не е нито госпожица дьо Клермон, нито съпругата на маршала, нито Нивел, нито която и да е от нашите познати. Това е една възхитителна и съвсем непозната нам красавица. Никоя дребна буржоазна не би могла да има подобна царствена осанка, всяка провинциалистка би продала душата си на дявола, но пак не би постигнала такова пленително изящество; нито една придворна дама не би изпитала подобно очарователно смущение. Имам едно предложение.
— Да го чуем, маркизе! — развикаха се наоколо.
И кръгът на лудите глави тутакси се сключи около Шаверни.
— Тя търси някого, нали? — подхвана той.
— Човек би казал — отвърна Hoce.
— Без да е много сигурен — добави Навай.
— Да, разбира се, че търси някого — развикаха се останалите.
— И тъй, господа — продължи Шаверни, — този някой е просто един щастлив негодник!
— Съгласни сме. Но това не е предложение.
— Несправедливо е — поде отново малкият маркиз, — подобно съкровище да бъде обсебено от някакъв си непрокопсаник, който не принадлежи към нашето почтено братство.
— Нечестно! — подкрепиха го всички. — Въпиюща несправедливост! Недопустимо!
— Тъй че ви предлагам — заключи Шаверни, — прелестното дете изобщо да не намери онзи, когото търси.
— Браво! — разнесе се вик наоколо.
— Ето ти пак предишният Шаверни!
— Освен това — продължи малкият маркиз, — предлагам вместо споменатия непрокопсаник, прелестното дете да намери някого от нас.
— Браво! Брависимо! Да живее Шаверни! Едва не го понесоха на ръце.
— Но кого от нас ще намери? — полюбопитствува Навай.
— Мен! Мен! Мен! — развикаха се всички един през друг, та дори и новоизпеченият благородник Ориол, пренебрегнал неуважително привилегиите на госпожица Нивел.
С величествен жест Шаверни ги призова към тишина.
— Господа — рече той, — споровете ви са преждевременни. След като отмъкнем прекрасната девойка от пазачите и, ние честно и почтено ще разиграем на зарове, на фараон, на бъз или на къса сламка честта да я придружаваме.
Едно толкова мъдро решение неминуемо предизвика всеобщото одобрение.
— Тогава в атака! — извика Навай.
— Момент, господа! — възпря ги Шаверни. — Настоявам за честта да ръководя похода.
— Одобряваме! Одобряваме! В атака!
Шаверни се озърна наоколо.
— Въпросът е да не вдигаме шум — рече той. — Градината е пълна с гвардейци и би било много неприятно да те изхвърлят навън преди вечерята. Трябва да използуваме военна хитрост. Онези измежду вас с по-остро зрение не виждат ли на хоризонта някое розово домино?
— Госпожица Нивел има — подхвърли Ориол.
— Ето още две, три, четири! — обадиха се и други.
— Аз чакам едно познато розово домино.
— Насам, госпожице Дебоа! — провикна се Навай.
— Насам, Сидализ! — извиси глас и Таран.
— Нужно ни е само едно. Избирам Сидализ, която е висока горе-долу колкото нашето прелестно дете. Намерете ми Сидализ!
Сидализ беше под ръка с едно старо домино, херцог или най-малко пер, при това мухлясал до немай къде. Отведоха я при Шаверни.
— Любов моя — каза и малкият маркиз, — Ориол, който е вече благородник, ти обещава сто пистола, ако ни служиш както трябва. Става дума да се отвлече вниманието на ей онези два зли песа и точно ти ще ги подмамиш.
— Ще се посмеем ли поне мъничко? — поинтересува се Сидализ.
— Докато ни заболи корем — увери я Шаверни.
VI. Дъщерята на Мисисипи
Ориол не възрази срещу обещанието за стоте пистола, защото го бяха нарекли благородник. Отзивчивата Сидализ беше готова на какви ли не лудории.