— Господине…! — понечи да го прекъсне принцесата.
— Вие не знаете много неща, госпожо! — прекъсна я Анри на свой ред. — Вие не знаете защо вестта за сватбата ви разбунтува съвестта ми дотолкова, сякаш ставаше дума за светотатство. Вие не знаете защо присъствието в двореца на Гонзаг на дъщерята на онзи, който беше мой приятел в продължение само на час, но преди да издъхне ме нарече свой брат, ми се струваше гавра с паметта му, долно и безбожно кощунство.
— А не бихте ли ми казали защо, господине? — попита принцесата и в очите й припламнаха загадъчни искрици.
— Не, госпожо. Тази първа и последна наша среща ще бъде кратка и ще говорим само по същество. Предварително се убедих с голяма болка, но и с примирение, че изобщо не сме създадени, за да се разберем. Когато научих новината за сватбата ви, аз си зададох и още един въпрос. Познавайки по-добре от вас могъществото на враговете на дъщеря ви, се попитах: Как ще защитава дъщеря си, след като сама себе си не съумя да защити?
Принцесата скри лицето си в ръце.
— Господине, господине! — извика тя с прекъсван от ридания глас. — Вие ми късате сърцето!
— Бог ми е свидетел, че нямам такива намерения, госпожо!
— Вие не знаете що за човек беше баща ми, не познавате мъките на самотата ми, изнудването, заплахите…
Лагардер дълбоко се поклони.
— Госпожо — рече той с тон на искрено уважение, — знам с каква свята любов обичахте херцог дьо Ньовер. Случайността, предала в ръцете ми люлката на дъщеря ви, ме накара неволно да проникна в най-съкровените тайни на една прекрасна душа. Знам, обичахте го всеотдайно и страстно. Да, госпожо, прав съм, тъй като вие сте жена доблестна и бяхте смела и предана съпруга. И въпреки това вие отстъпихте пред насилието!
— За да узаконя първия си брак и раждането на дъщеря ми!
— Френските закони не признават подобни отживели времето си способи. Истинските доказателства за вашия брак и раждането на Орор се намират в мен.
— И вие ще ми ги дадете! — извика принцесата.
— Да, госпожо. Въпреки вашата смелост, както вече казах, въпреки съвсем недавнашните спомени за едно изгубено щастие, вие отстъпихте пред насилието. Нима тогава насилието, използувано срещу майката, не можеше и не може да бъде използуване отново, но този път срещу дъщерята? Нима нямах, нима все още нямам право да предпочета моята закрила пред всяка друга, аз, който никога не съм се огъвал пред насилието, аз, който още невръстен вече си играех с шпагата, аз, който срещам насилието с думите: Добре дошло, ти си моята стихия!
Принцесата не отговори веднага. Тя го гледаше с неподправен ужас.
— Нима наистина съм отгатнала? — прошепна най-сетне тя. — Нима ще откажете да ми върнете моята дъщеря?
— Не, госпожо, изобщо нямам такова намерение. Аз изминах четиристотин левги и рискувах живота си, само и само за да ви я доведа. Но моят план е предначертан. Вече цели осемнайсет години защитавам дъщеря ви и нейният живот ми принадлежи десет пъти, тъй като десет пъти съм го спасявал.
— Господине, господине — извика клетата майка, — не знам дали да ви обожавам, или да ви ненавиждам! Сърцето ми се устремява към вас, но вие го отблъсквате. Вие спасихте живота на дъщеря ми, вие сте я закриляли…
— И ще продължа да я закрилям, госпожо — прекъсна я хладно Анри.
— Дори и срещу майка й? — попита принцесата и вдигна глава.
— Може би — отвърна Анри, — това зависи от майката.
Очите на госпожа дьо Гонзаг неприязнено блеснаха.
— Вие се подигравате с отчаянието ми! — промълви тя. — Изяснете се, не ви разбирам.
— Точно заради това съм тук, госпожо, и държа да приключа обясненията си колкото се може по-скоро, тъй че благоволете да ме изслушате внимателно. Не знам на какъв кантар ме теглите, но мисля, че ме оценявате зле. Понякога се случва тъй, че гневът заставя човек изцяло да пренебрегне задълженията на признателността. Но с мен, госпожо, нищо не може да се пренебрегва. Моят път е предначертан и аз го следвам, толкоз по-зле за препятствията! С мен човек трябва да се съобразява във всичко. Аз имам правата на настойник.
— На настойник! — извика принцесата.
— А как другояче бихте нарекли човек, който, за да изпълни молбата на един умиращ, съсипва собствения си живот и изцяло се посвещава на друг? Титлата настойник е дори твърде нищожна, не мислите ли, госпожо? Точно заради това роптаехте вие, или пък вашето смущение дотолкова ви е заслепило, та не разбрахте, че моята клетва, съблюдавана с благоговение, и осемнайсет години неизменна опека ми създадоха авторитет, равен на вашия.