Паспоал беше предпазлив. Той не успя да прикрие киселата си гримаса и промърмори:
— Моментът не е подходящ.
— Гръм да ме порази дано! Нима се осмеляваш да ми противоречиш? — кресна избухливият Кокардас. — Сега или никога! Тъй де, ако нямаше нужда от нас отдавна да ни е посрещнал с удара на Ньовер! Грешните сме ние.
— Вярно, грешни сме — съгласи се Паспоал, — но, по дяволите, цялата тази история никак не ми харесва!
Тук става ясно защо барон дьо Барбаншоа не се озова в леглото си. Доблестният благородник чисто и просто бе положен върху тревата и продължи съня си. Продължението на тази история ще ни разкрие къде и как се събуди той.
Кокардас и Паспоал веднага започнаха своите издирвания.
Нощта бе непрогледна. В цялата градина, освен край индианските шатри, вече не светеше нито един фенер.
Изведнъж прозорците на първия етаж на павилиона на регента светнаха. Един от тях се отвори и на балкона се появи самият регент, който се обърна към невидимите си прислужници:
— Господа, нужен ми е жив! Отговаряте с главите си!
— Господ да ни е на помощ! — промърмори Бониве, чийто отред се намираше при кръга на Диана — Ако оня голтак го е чул ще си имаме доста неприятности!
Трябва да признаем, че патрулите не изпитваха ни най-малко удоволствие от тази игра. Господин дьо Лагардер си бе създал страховитата слава на такава хала, че всеки войник на драго сърце би написал завещанието си. Дуелистът Бониве би предпочел да се бие с две дузини провинциални кадети, или дроздове, както ги наричаха по онова време във вертепите, на дуелите, пък и навсякъде, където не успяваха да им видят сметката, отколкото да се изправи срещу подобен противник.
Лагардер и Орор току-що бяха взели решение да избягат.
Лагардер дори не подозираше какво става в градината. Той се надяваше да мине заедно със спътницата си през вратата, която се пазеше от метр Льо Бреан. Вече беше наметнал черното си домино, докато Орор отново скри лицето си под маската. Но в момента, когато отвориха вратата, за да напуснат къщичката, те видяха двама мъже, коленичили пред самия й праг.
— Направихме каквото можахме, господин кавалер — заявиха в един глас Кокардас и Паспоал, които предварително бяха пресушили манерките си, за да си дадат кураж. — Простете ни!
— Тъй де, онуй проклето розово домино е същински блуждаещ огън! — добави Кокардас.
— Исусе блажени, ето го! — извика Паспоал.
Кокардас разтърка очи.
— Станете! — заповяда Лагардер. В същия миг той забеляза мускетите на гвардейците в дъното на алеята и попита: — Какво означава това?
— Това означава, че сте обкръжен, клето мое дете! — отзова се Паспоал.
Тази свобода на словото той бе почерпил от дъното на манерката си. Лагардер дори не поиска обяснение, беше разбрал всичко. Безпокоеше го едно нещо: празникът бе свършил. За него часовете бяха отлетели като мигове; той изобщо не се беше съобразявал с времето, и ето че бе закъснял. Единствено празничната суматоха можеше да улесни бягството им.
— Открито и веднъж завинаги ли сте с мен? — попита той.
— На живот и смърт! — отвърнаха двамината храбреци с ръка на сърцето.
И те не лъжеха. Видът на този жив дявол, Парижанчето, идваше на помощ на последните капки вино в манерката и ги довеждаше до пълно опиянение. Орор трепереше от страх за Лагардер, без дори за миг да помисли за самата себе си.
— Махнаха ли стражата от портите? — попита Анри.
— Усилиха я — отговори Кокардас. — Бога ми, здравата ще се поизпотим!
За миг Лагардер се замисли, после попита:
— Познавате ли метр Льо Бреан, портиерът на „Кур-о-Ри“?
— Като джоба си — отвърнаха Кокардас и Паспоал в хор.
— В такъв случай няма да ви отвори! — каза Лагардер с разочарован жест.
С кимване на глава двамината юначаги потвърдиха това във висша степен логично заключение. Вратата можеше да им отвори само човек, който не ги познаваше.
Междувременно сред околните храсти се разнесе някакъв неясен шум. Човек би казал, че към тях от всички страни предпазливо се промъкват хора. Но Лагардер и спътниците му не можеха да видят нищо. Мястото, където се намираха, бе осветено не повече от съседните алеи, а що се отнася до храстите, то там навсякъде цареше пълен мрак.
— Чуйте ме добре — каза Лагардер, — налага се да поставим всичко на карта. Нямайте грижа за мен, аз знам как да се измъкна; тук имам една маскировка, която ще заблуди враговете ми. Изведете младата девойка. Минете заедно с нея под приемната на регента, после свърнете вляво. Вратата на метр Льо Бреан се намира в дъното на първия коридор. Минете край него маскирани и му кажете: „Идваме от името на онзи, който е в градината, в дома ви…“ Той ще ви отвори вратата към улицата. Чакайте ме зад параклиса на Лувър.