Фаенца — Париж.
Салдан — също.
Пейрол — …
Филип дьо Манту, принц дьо Гонзаг — …
Последните две имена бяха изписани с червено мастило или кръв. Срещу тях не беше вписано името на град, защото отмъстителят още не знаеше къде ще ги настигне възмездието.
Всяко едно от първите седем имена, написани с черно мастило, беше отбелязано с червен кръст. Гонзаг и Пейрол не можеха да не знаят какво означаваше този кръст. Пейрол, който продължаваше да държи свитъка в ръка, трепереше като лист.
— Кога го получихте? — измънка той.
— Рано сутринта, но не и преди да отворят вратите, тъй като вече чувах адския шум, който онези безумци вдигат навсякъде.
Врявата беше наистина оглушителна. Опитът все още не достигаше, за да създаде правилата на борсата и да придаде на този вертеп по-благопристоен вид. Всички крещяха едновременно и невъобразимата глъчка наподобяваше досущ тътена на стихиен метеж. На Пейрол обаче изобщо не му беше до това!
— Как го получихте? — попита той отново.
Гонзаг посочи намиращият се срещу леглото му прозорец: едно от стъклата беше счупено. Пейрол разбра и зашари с очи по килима, където много скоро сред парчетата стъкло съзря едно камъче.
— Точно това ме събуди — каза Гонзаг. — Прочетох го и изведнъж ми мина през ум, че Лагардер може и да се е спасил.
Пейрол наведе глава, докато господарят му продължи:
— Освен ако това дръзко деяние не е дело на някой негов приближен, който все още не знае за смъртта на господаря си.
— Да се надяваме — промърмори Пейрол.
— Във всеки случай, аз още на мига наредих да ми доведат Ориол и Монтобер. Престорих се, че нищо не знам, шегувах се и току ги подпитвах, докато накрая ми признаха, че са оставили трупа върху една купчина смет на улица „Пиер Леско“.
Пейрол удари с юмрук по коляното си и извика:
— Та това е повече от достатъчно! Един ранен винаги може да се съвземе.
— Много скоро ще узнаем истината — каза Гонзаг. — Кокардас и Паспоал излязоха точно с такава задача.
— Нима се доверявате на тези изменници, ваше височество?
— Не се доверявам никому, друже Пейрол, дори и на теб. Ако можех да свърша всичко сам, не бих си служил с никого. Тази нощ те са се напили и много добре осъзнават вината си, а това е още една причина, за да се държат прилично. Накарах да ги повикат и им заповядах да ми намерят двамината храбреци, които тази нощ са защитавали младата авантюристка, присвоила си името Орор дьо Ньовер…
При последните думи той не можа да сдържи усмивката си, но Пейрол остана сериозен като гробар.
— Заповядах им да направят всичко — довърши Гонзаг, — но да разберат дали нашият зъл дух не ни се е изплъзнал отново. — Той позвъни и каза на появилия се прислужник: — Да приготвят каретата ми! А ти, друже Пейрол — обърна се отново той към довереника си, — ти ще се качиш при госпожа принцесата, за да и засвидетелствуваш, както винаги, моите най-искрени почитания. И си отваряй очите на четири! После ще ми кажеш как изглежда приемната на госпожа принцесата и с какъв тон ти е отговорила камериерката й.
— Но къде ще ви намеря, ваше височество?
— Най-напред отивам в павилиона. Изгарям от нетърпение да видя нашата млада авантюристка от улица „Пиер Леско“. По всичко личи, че тя и онази лудетина доня Крус са добри приятелки. Сетне ще намина към господин Ло, който напоследък малко ме пренебрегва, а после ще отида в Пале Роаял, тъй като отсъствието ми би могло да ми създаде доста неприятности. Кой ги знае какви клевети биха пръснали по мой адрес?!
— Но всичко това ще отнеме много време.
— Напротив дори твърде малко време. Трябва непременно да се видя с нашите приятели, с нашите добри приятели. Днес няма да седим със скръстени ръце, а за тази вечер съм намислил да организирам едно малко мило тържество… Но за това ще поговорим после. Той се приближи до прозореца и вдигна камъчето от килима.
— Ваше височество — каза Пейрол, — позволете ми преди да изляза да обърна вниманието ви върху онези двамина нехранимайковци…
— Кокардас и Паспоал? Знам, че доста зле са се отнесли с теб, клети ми Пейрол.
— Не става дума за това. Нещо ми подсказва, че ни мамят. А ето ви и доказателство, щом искате: те също бяха забъркани в онази история в крепостния ров на Кайлюс, а аз изобщо не ги видях в списъка на покойния.
Гонзаг, който замислено разглеждаше камъчето, живо разгъна листа хартия.
— Вярно — промърмори той, — тук имената им липсват. Но ако списъкът е съставил наистина Лагардер и тези негодници са били негови хора, той щеше да впише имената им на първо място, за да скрие измамата.
— Би било наистина много находчиво, ваше височество, но в една битка на живот и смърт не трябва нищо да се пренебрегва. От снощи вие плувате в непознати води. Пък и онуй странно създание, Гърбавия, който сякаш против волята ви се намеси във вашите дела…