— И само като си помисля, че този демон, който тази нощ така ни озадачи, не е нищо повече от долнопробно амбулантно писалище.
— Мислещо — слушащо — говорещо! — отчетливо произнесе Гърбавия, натъртвайки на всяка дума.
Той се поклони, усмихна се и тръгна да си гледа работата. Навай го проследи с поглед.
— Вчера още не ме беше страх от това човече — промърмори той.
— Защото вчера все още можехме да избираме пътя си — също тъй тихо се обади Монтобер.
— Идеята, Албре! Кажи ни идеята си! — раздадоха се нетърпеливи викове.
И веднага всички се струпаха около Албре, който в продължение на няколко минути живо им обясняваше нещо.
— Чудесно! — възкликна Жирон. — Разбирам!
— Тофа шудесно — повтори барон Батц. — Распирам, но ако още малко ми опясните…
— Безполезно е! — прекъсна го Hoce. — На работа! След час трябва да сме ги обрали до шушка!
И те веднага се пръснаха. Близо половината от тях излязоха през двора и улица „Сен Маглоар“, за да стигнат до улица „Кенкампоа“ по централната алея. Останалите се отдалечиха поединично или на малки групи, бъбрейки най-простодушно тук и там за щяло и нещяло. След около четвърт час през портата откъм улица „Кенкампоа“ се втурнаха Таран и Шоази. Служейки си най-безцеремонно с лакти, ти дълбоко се врязаха в тълпата, викайки с пълно гърло Ориол, който разговаряше с Жирон.
— Безумие! Същински бяс! — крещяха те. — Във Венецианската гостилница вървят по трийсет-трийсет и пет, а при Фулон са стигнали четирийсет, та дори и петдесет. След час ще се покачат на сто! Купувайте! Купувайте!
Гърбавия се подсмиваше под мустак.
— И за теб ще има кокалче, само мирувай! — прошепна Hoce на ухото му.
— Благодаря ви, уважаеми господине — смирено отвърна Гърбавия. — И това е предостатъчно.
Междувременно слухът, че до края на деня премията на сините ще достигне сто процента, се беше разпространил със светкавична бързина. Купувачите прииждаха на тълпи. Албре, който държеше в портфейла си всички акции на сдружението, ги разпродаде на пачки от по петдесет срещу заплащане в брой; това му придаде смелост и той дори обяви, че в два часа подиробед ще продаде нова, при това значителна партида акции, и то при същия процент.
В този миг на същата порта, гледаща към улица „Кенкампоа“, с погребални физиономии се появиха Ориол и Монтобер.
— Господа — отговори Ориол на онези, които се поинтересуваха защо е толкова омърлушен, — не мисля, че трябва на всеослушание да се повтарят такива злокобни вести, това би довело до спадане на курса.
— И колкото и да имаме, краят бързо ще му се види — добави Монтобер с тежка въздишка.
— Измама! Измама! — разкрещя се един дебел търговец, чийто джобове пращяха от „внучки“.
— Млъкнете, Ориол! — изсъска Монтобер. — Не виждате ли на какво ни излагате!
Но алчната и гъста тълпа на любопитните вече се блъскаше около тях.
— Говорете, господа, кажете какво знаете! — чуваха се викове наоколо. — Това е дълг на всеки честен човек!
Ориол и Монтобер обаче мълчаха като риби.
— Ас бък ште фи каша — обади се ненадейно явилият се барон Батц. — Шъшипия! Шъшипия! Шъшипия!
— Съсипия ли? Че защо?
— Това е измама, ви казвам!
— Я да мълчите, дебелако! Но защо съсипия, господин Батц?
— Не снам — сериозно отвърна баронът. — Бедесед бросента збадане!
— Петдесет процента спадане?
— Са десед минуди.
— За десет минути?! Но това е банкрут!
— Я, тофа айн банкруд! Айн катастроф! Айн баника!
— Господа, господа, по-спокойно! — намеси се Монтобер. — Да не прекаляваме!
— Двайсет сини с петнайсет процента премия! — чуваше се вече наоколо.
— Петнайсет сини, петнайсет! С десет премия!
— Двайсет и пет по номинална стойност.
— Но господа, господа, та това е лудост! Отвличането на младия крал не е официално потвърдено!
— Пък и все още няма доказателства, че господин Ло наистина е избягал — добави Ориол.
— Нито че господин регентът е затворник в Пале Роаял — довърши Монтобер със съкрушен вид.
За миг настъпи изумена тишина, после екна ужасен многохиляден вик:
— Младият крал е отвлечен! Господин Ло избягал! Регентът е арестуван!
— Трийсет акции на половина цена!
— Осемдесет с шейсет рабат!
— Със сто!
— Със сто и петдесет!
— Господа, господа — бъбреше Ориол, — не бързайте!
— Продавам всичките си акции с триста на загуба! — извика Навай, който нямаше вече нито една. — Купувате ли ги?
Ориол направи енергичен отрицателен жест.
Много скоро сините се продаваха с четиристотин на загуба.
— Не са държали както трябва под око фамилията дю Мен — не мирясваше Монтобер, — а те си имали доста сподвижници. Оказа се, че в заговора са замесени канцлерът д’Агесо, кардинал дьо Биси, господин дьо Вилроа и маршал дьо Вийар. Пари им давал принц де Селамаре. Жюдикаел дьо Малстроа, маркиз дьо Понкалек, най-богатият благородник в Бретания, е нападнал младия крал по пътя за Версай и го отвел в Нант. В този момент испанският крал преминава Пиренеите начело на тристахилядна армия. Това, за жалост, е безспорен факт.