Гонзаг държеше в ръка обемист плик, скрепен с три големи печата, висящи на копринени ленти. Когато забеляза плика, Гърбавия широко отвори очи от изумление, а по бледите му страни изби ярка руменина. Той обаче дори не помръдна и продължи да изпълнява задълженията си, но от този миг нататък погледът му остана прикован към Пейрол и Гонзаг.
— Какво прави принцесата? — поинтересува се принцът.
— Тази нощ принцесата изобщо не е мигвала — отвърна довереникът му. — Камериерката я чула да си повтаря: „Ще претърся цял Париж, но ще я открия!“
— Дявол го взел! — промърмори Гонзаг. — Ако само беше зърнала младата девойка от улица „Шантр“, всичко щеше да пропадне!
— Приличат ли си? — полюбопитствува Пейрол.
— Като две капки вода, ще видиш. Спомняш ли си Ньовер?
— Да — отвърна довереникът, — хубав момък беше.
— Тази е наистина дъщеря му и е красива като ангел. Същият поглед, същата усмивка.
— Нима вече се усмихва?
— В момента е с доня Крус. Двете се оказаха стари приятелки и сега доня Крус я утешава. Става ми нещо като гледам туй дете! Ако имах такава дъщеря, друже Пейрол, мисля, че… Но това са нелепици! Пък и за какво да се разкайвам? Нима съм вършил зло заради злото? Имам си цел — преследвам я! А изникнат ли препятствия…
— Толкоз по-зле за тях! — промълви Пейрол с усмивка.
Гонзаг прекара опакото на ръката по челото си. Пейрол докосна запечатания плик.
— Убеден ли е ваше височество, че сме попаднали точно в целта?
— Няма никакво съмнение — отговори принцът. — Ето печатът на Ньовер, а ето и големият печат на енорийската църква на Кайлюс-Тарид.
— И смятате, че тук са откъснатите страници от онзи прословут регистър?
— Уверен съм.
— Всъщност, ваше височество би могъл да се убеди в това като отвори плика.
— Откъде ти дойде на ум? — възкликна Гонзаг. — Да счупя печатите? Тези чудесни, непокътнати печати?! По дяволите, та всеки от тях струва колкото дузина свидетели! Печатите, друже Пейрол, ще счупим когато му дойде времето, тоест, когато представим на събрания в пълен състав семеен съвет истинската наследница на Ньовер.
— Истинската? — неволно повтори довереникът.
— Истинската за нас. И тогава всичко ще излезе наяве…
Пейрол се поклони. Гърбавия все така ги наблюдаваше.
— Но тогава какво ще правим с другото момиче, ваше височество — попита довереникът, — искам да кажа, с онази, дето има погледът и усмивката на Ньовер?
— Проклет гърбушко! — извика спекулантът, който в същия миг се подписваше върху гърба на Йон. — Какво си се разскачал такъв?
В действителност Гърбавия несъзнателно се бе опитал да се приближи до Гонзаг.
Принцът размишляваше.
— И за това ми е минавало през ум! — рече той сякаш на себе си. — А ти, друже Пейрол, какво би направил ти с младата девойка, ако беше на мое място?
Довереникът разтегна устни в присъщата си подла и двусмислена усмивка. Гонзаг, без съмнение, го разбра, тъй като веднага продължи:
— Не, не, нямам предвид това! Хрумна ми друга идея. Кажи ми, кой според теб е най-пропадналият, най-разореният от всичките ни приближени?
— Шаверни — отвърна Пейрол без колебание.
— Мирувай, гръбльо! — кресна друг жирант.
— Шаверни! — повтори Гонзаг и лицето му просветна. — Обичам го аз този момък, но той ми пречи и така ще се отърва от него!
III. Прищявката на Гърбавия
След като си поделиха печалбата, нашите честити мошеници, Таран, Албре м компания, отново се появиха сред тълпата. Видът им бе от важен — по-важен. Всички ги гледаха с уважение.
— И къде, казваш, е нашето приятелче Шаверни? — попита Гонзаг.
Пейрол тъкмо се канеше да отговори, когато сред навалицата избухна страхотна врява. Всички се втурнаха към парадното стълбище подир двамина гвардейци, повлекли някакъв сиромах за косата.
— Фалшива! — чуваха се викове. — Тя е фалшива!
— Каква низост! Да подправя ценни книжа!
— Да опозори символа на общественото благополучие!
— Да спъва сделките! Да опропастява търговията!
— Във водата фалшификатора! Удавете тоз подлец!
Ниският дебеланко Ориол, Монтобер, Таран, пък и всички останали, крещяха колкото им глас държи. Но да си безгрешен, за да хвърлиш първия камък, е важало само за времето Христово! Довлякоха полумъртвия от страх нещастник пред Гонзаг. Прегрешението му се състоеше в това, че беше боядисал в синьо една бяла акция, за да се облажи от незначителната премия, присъждана временно, на най-търсените ценни книжа.