— Трябваше да им го покажеш! — извика Навай.
Гонзаг беше потънал в дълбок размисъл.
— Показах им го — поклати глава Езоп II, наречен още Йон, — но ръцете им се протегнаха, не за да стиснат моите, а за да бръкнат в джобовете ми. Исках да заведа у дома приятели, исках да заведа любовницата си, но водех само крадци. Вие пак се усмихвате, но аз плачех, плачех, с кървави сълзи. Но аз плаках една-единствена нощ. Приятели, любов — каква нелепост! Очакваха ме развлеченията, очакваше ме всичко, или поне онова, което се продава на този свят!…
— Приятелю — прекъсна го Гонзаг хладно и високомерно, — ще ми кажете ли най-сетне какво желаете от мен?
— Ей сегинка, ваше височество — отвърна Гърбавия с отново променен тон. — Изпълзях отново от убежището си, все още боязлив, но зажаднял. В мен се събуждаше страстта към развлеченията; ставах философ. Вървях, скитах се, докато не попаднах на следа и тръгнах по нея, душейки по кръстовищата, за да разбера откъде долиташе непознатото благоухание…
— Е, и? — попита Гонзаг.
— Принце — отвърна Гърбавия с поклон, — вятърът духаше откъм вас.
IV. Гасконец и нормандец
Последните думи бяха изречени с игрив и весел тон. Този дяволски гърбушко сякаш притежаваше дарбата да нагажда по свой вкус всеобщото настроение. Наобиколилите Гонзаг безделници, пък и самият Гонзаг, допреди миг толкова сериозен, прихнаха неудържимо.
— Тъй значи — смееше се от сърце принцът, — вятърът духаше откъм нас!
— Да, ваше височество. Аз начаса се втурнах насам и още от прага почувствувах, че съм попаднал там, където трябва. Не знам какво благоухание омая разсъдъка ми, но това несъмнено бе ароматът на изобилното аристократично благоденствие и аз се спрях, за да го вдъхна с пълни гърди. Този аромат опиянява, ваше височество, а на мен това ми се нрави.
— — Виж го ти, господин Езоп хич и не си поплюва! — извика Навай.
— Какъв тънък познавач! — обади се Ориол.
Гърбавия го погледна в очите.
— Вие, носачи по потайна доба — тихо рече той, — точно вие ще се съгласите, че човек е способен на всичко, за да задоволи едно желание.
Ориол пребледня.
— Но за какво намеква тоя? — възкликна Монтобер.
— Обяснете се, друже! — заповяда Гонзаг.
— Обяснението ми няма да бъде дълго, ваше височество — простодушие отвърна Гърбавия. — Знаете, че снощи имах честта да напусна Пале Роаял по едно и също време с вас. Случайно зърнах двама благородници, впрегнати в една носилка, и тъй като подобна гледка не е обичайна, помислих си, че добре са им заплатили за това.
— А дали знае…? — прибързано понечи да се намеси Ориол.
— Какво имаше в носилката ли? — прекъсна го Гърбавия. — Раз бира се. Един пиян, стар господин, комуто по-късно помогнах да се добере до дома си.
Гонзаг наведе очи и пребледня. По лицата на всички се изписа дълбоко изумление.
— Да не би да знаете и какво е станало с господин дьо Лагардер? — тихо попита принцът.
— Хе-хе! — подсмихна се Гърбавия. — Готие Жандри има сигурна ръка и чудесно върти шпагата. Бях съвсем наблизо, когато нанесе удара си и, кълна се, той попадна точно в целта. Останалото ще научим от онези, които пратихте на разузнаване.
— Само че те много закъсняват!
— За това е нужно време. Метр Кокардас и брат Паспоал…
— Нима ги познавате? — смая се принцът.
— Аз, ваше височество, познавам кажи-речи всички.
— По дяволите! А знаете ли, друже, че не обичам онези, които познават толкова много народ и са тъй добре осведомени?
— Това може да бъде опасно, съгласен съм — спокойно рече Гърбавия, — но може и да послужи. Нека бъдем справедливи, ако не познавах господин дьо Лагардер…
— Мътните да ме вземат, ако някога си послужа с този човек! — промърмори Навай зад гърба на Гонзаг.
Той си мислеше, че никой не го е чул, но Гърбавия веднага му отговори:
— И ще сбъркате.
Впрочем, всички споделяха мнението на Навай.
Гонзаг се колебаеше и Гърбавия, сякаш за да подложи на изпитание неговата нерешителност, продължи:
— Отдавна да съм разсеял подозренията ви, ако не ме бяха прекъснали. Когато се спрях на прага на дома ви, ваше височество, аз също се колебаех, питах се, съмнявах се. Това наистина бе раят, към който се стремях, но не раят на правоверните, а раят Мохамедов с всичките му прелести: красиви жени и чудесно вино — нимфи с венци от цветя и пенлив нектар. Но бях ли готов на всичко, за да заслужа влизането си в този сладострастен Еден, за да приютя безличието си под полите на вашата господарска мантия? Да, точно това се питах преди да вляза, ваше височество, и влязох!