— Вие сте знатен, ваше височество, вие сте могъщ и на ваше превъзходителство нищо не му коства да бъде безпристрастен: А и не от вчера познавате вашите предани слуги. Спомнете си крепостния ров на Кайлюс, където бяхме заедно…
— Млък! — изкрещя Пейрол ужасен.
Гонзаг изгледа приятелите си и хладно заяви:
— Господата вече се досетиха за всичко, но ако все още има нещо, което не знаят, ние ще им го кажем. Господата разчитат на нас така, както и ние разчитаме на тях. Помежду ни са се установили отношения на взаимна търпимост и отлично знаем що за хора сме и едните, и другите.
Гонзаг силно наблегна на последните думи. Та имаше ли поне един от тези хитреци, на чиято съвест да не лежи някакъв грях? Неколцина вече се бяха обръщали за помощ към Гонзаг при разприте им със закона, а освен това, снощното им поведение ги правеше негови съучастници. Ориол усещаше, че му премалява; Навай, Шоази и другите благородници стояха с наведени очи. Ако поне един от тях бе възроптал, не ще и дума, че останалите тутакси биха го последвали, но никой не гъкна.
Гонзаг благодари на случая, отдалечил оттук малкия маркиз дьо Шаверни, тъй като, въпреки недостатъците си, Шаверни не беше от хората, на които можеш да им затвориш устата. Гонзаг искрено вярваше, че тази нощ най-сетне ще се отърве от него и то за дълго време.
— Исках само да кажа на ваше височество — продължаваше междувременно Кокардас, — че хора като нас никога не трябва да се обвиняват прибързано. Както всички даровити люде, така и ние с Паспоал имаме много врагове. Ето защо си позволявам да изкажа мнението си пред ваше височество, при това с присъщата си искреност: от двете — едно: или кавалерът дьо Лагардер е възкръснал, което ми се струва невероятно, или писмото е подправено от някой негодник с едничката цел да злепостави двамина почтени люде. Казах, каквото имах за казване, дявол го взел!
— Не бих се осмелил да добавя дори думица — рече брат Паспоал, — дотолкова красноречиво моят доблестен приятел изрази собствените ми мисли.
— Няма да ви наказвам — прекъсна го Гонзаг е разсеян вид. — Свободни сте.
Те обаче дори не помръднаха.
— Ваше височество не ни разбра — произнесе Кокардас с достойнство, — и туй, уви, е много неприятно!
А нормандецът добави с ръка на сърцето:
— Не заслужаваме подобно пренебрежение!
— — Ще ви се плати! — прекъсна го Гонзаг нетърпеливо. — Какво повече искате?
— Какво искаме ли, ваше височество? — В гласа на Кокардас се долавяше онзи трепет, който идва от дъното на душата. — Какво искаме? Пълно и изчерпателно доказване на нашата невинност. Гръм да ме порази! Виждам, че още не сте разбрали с кого си имате работа!
— О, не! Наистина не знаете! — додаде Паспоал, чийто очи и по природа, и по недъг, бързо се изпълниха със сълзи.
— Ние настояваме за публичното ни оневиняване, а за да стане това, ето какво ви предлагам: в писмото се съобщава, че тази нощ господин дьо Лагардер ще дойде да ви предизвика в собствения ви дом, докато ние твърдим, че господин дьо Лагардер е мъртъв. В такъв случай нека събитията ни бъдат съдник! Ние сме ваши пленници! Ако сме излъгали и господин дьо Лагардер се появи, то ние сме съгласни да умрем, нали тъй, Паспоал, гълъбчето ми?
— С радост! — отвърна нормандецът и избухна в плач.
— Ако, напротив — продължи гасконецът, — господин дьо Лагардер не дойде, ще поискаме удовлетворение за нанесената ни обида! Ваше височество няма да откаже на двама честни момци да му обрекат докрай живота си!
— Тъй да бъде! — отсече Гонзаг. — Ще дойдете заедно с нас в павилиона и нека събитията ви бъдат съдник!
Двамата храбреци се спуснаха към ръцете му и пламенно ги целунаха.
— Свети слова! — възкликнаха те в един глас, изправяйки се — досущ двама праведници!
Но вниманието на Гонзаг вече бе привлечено от друго: той с разочарование наблюдаваше жалките физиономии на своите приближени.
— Бях заповядал да ми доведат Шаверни! — обърна се той към Пейрол.
Довереникът веднага излезе.
— И таз добра, господа! — рече принцът. — Какво ви е? Да ме прости бог, но до един сте пребледнели и онемели като призраци.