— По-глупаво не може и да бъде!
— Браво! Браво!
— Хайде, не се бой! — успокояваше доня Крус клетата Орор, притискайки я в обятията си.
— Вторият куплет! Смелост, Шаверни!
Маркизът послушно подхвана:
При това непочтително начало, Пейрол така отчаяно подскочи, че сам се откачи и се пльосна по корем на пода.
— Господа, господа! — извика той, изправяйки се на крака. — В името на негово височество принц дьо Гонзаг…
Никой обаче не го чуваше.
— Това е лъжа! — викаха едни.
— Истина е! — крещяха други.
— Господин Ло е струпал в мазето си всички съкровища на света!
— Стига политика!
— Точно така!
— И дума да не става!
— Да живее Шаверни!
— Долу Шаверни!
— Затъкнете му устата!
— Препарирайте го!
Дамите усърдно трошаха чинии и чаши.
— Шаверни, ела да ме целунеш! — извика Нивел.
— И таз добра! — възнегодува нисичкият дебел посредник.
— Той вдига курса заради нас — промърмори Нивел и отново затвори очи. — Много е миличко туй маркизче. Каза, че жените в Париж нямали цена, но и това не е достатъчно скъпо. Мъжете до един са изполичари. Усетя ли, че някой мъж е скътал дори един пистол на дъното на кесията си, просто побеснявам!
В будоара, захлупила лице в шепите си, Орор прошепна с неестествен глас:
— Мраз сковава душата ми само при мисълта, че искат да ме тласнат в обятията на такъв човек…
— Ба! — усмихна се доня Крус. — Аз пък на драго сърце бих се заела да го направя кротък като агънце. Но как, нима наистина не ти харесва?
— Отведи ме оттук! Искам да прекарам остатъка от нощта в молитви!
Тя се олюляваше и доня Крус се видя принудена да я подкрепя. Циганката имаше най-отзивчивото сърчице на света, но изобщо не споделяше отвращението на дружката си. За нея това беше същият Париж, за който някога бе мечтала.
— Хайде, ела! — рече тя, докато, възползувайки се от едно кратко затишие, Шаверни със сълзи на очи молеше да му позволят да обясни положението си.
На слизане по стълбите, доня Крус каза:
— Трябва да печелим време, сестрице. Преструвай се на покорна и разчитай на мен! По-скоро сама ще се оженя за този Шаверни, отколкото да те изоставя в неволя!
— Наистина ли би го сторила за мен? — извика Орор в порив на простодушна признателност.
— Боже мой, разбира се! Хайде, помоли се, щом от това ти става по-леко. Ще дойда да те видя веднага, щом успея да се измъкна.
И палавата доня Крус безгрижно изприпка обратно по стълбата, вдигнала в ръка чашата си с шампанско.
— Вярно, друго е да те принуждават… — промърмори тя. — С този Шаверни човек рискува да прекара живота си в смях.
Пред вратата на будоара, доня Крус се спря и се ослуша. Малкият маркиз тъкмо се възмущаваше:
— Но нали ми обещахте, че ще мога да ви обясня положението си?
— Никога! Шаверни злоупотребява с нашето положение! Вън Шаверни!
— Господа — обади се Навай, — без друго трябва да нападнем. Малката се подиграва с нас!
Точно този момент избра и доня Крус, за да отвори вратата. Весела и усмихната, тя се появи на прага с високо вдигната в ръка чаша.
Гръмнаха бурни и продължителни ръкопляскания.
— Хайде, господа, повече бодрост! — извика тя като протегна празната си чаша. — Нима наистина си мислите, че вдигате шум?
— Стараем се — каза Ориол.
— Вие сте просто едни окаяни кресльовци! — заяви доня Крус, изпразвайки чашата си на един дъх. — Не се чувате дори зад тази врата!
— Възможно ли е? — ревнаха сконфузени нашите безделници.
А те си въобразяваха, че са способни да попречат на цял Париж да спи.
Шаверни с възхищение съзерцаваше доня Крус.
— Прелестна! — прошепна той. — Божествена!
Ориол понечи да повтори тези думи, защото му се струваха красиви, но Нивел се събуди и го ощипа до кръв.
— Я по-добре си дръжте езика зад зъбите! — посъветва го тя. Той се опита да се измъкне, но дъщерята на Мисисипи се вкопчи в ръкава му.
— Една синя глоба! — отсече тя.
Ориол извади портфейла си и й връчи една нова-новеничка акция, докато Нивел си тананикаше:
Междувременно доня Крус търсеше с поглед Гърбавия. Някакво вътрешно чувство й подсказваше, че въпреки грубите си обноски, този човек беше неин таен съюзник. Тук обаче нямаше кого да попита и опитвайки се да разбере да не би Гърбавия да е излязъл заедно с Гонзаг, тя полюбопитствува:
— Но къде е негово височество?
— Каретата му току-що се върна — отговори влизащият в този момент Пейрол. — Негово височество дава разпорежданията си.