— Оставете ме на мира! — рече Гонзаг, отстранявайки го с ръка.
— Не ще и дума, станало е нещо! — промърмори Нивел.
Гонзаг стисна ръцете на доня Крус в своите и продължи:
— Няма да ви кажа нищо повече от това: искаше ми се да спася оногова, когото тя обича.
— Но, ваше височество — извика доня Крус, — ако благоволите да ми обясните каква полза би имал от тази сватба господин дьо Лагардер, аз тутакси ще предам думите ви на бедната Орор.
— Това е просто факт — прекъсна я Гонзаг, — и аз нищо повече не мога да добавя към твърдението си. Или си мислите, че имам власт над събитията? Във всеки случай, обещавам ви, че няма да прибягвам до принуда.
Той понечи да се отдалечи, но доня Крус го задържа.
— Моля ви, разрешете ми да се върна при нея — прошепна тя. — Вашите недомлъвки ме плашат.
— Сега имам нужда от вас — каза Гонзаг.
— От мен? — удиви се циганката.
— Тук ще стане дума за неща, които дамите в никакъв случай не трябва да чуят.
— А аз ще ги чуя ли?
— Не. Те нямат никакво отношение към вашата приятелка. Тук вие сте у дома си, тъй че изпълнете ролята си на домакиня и отведете дамите в салона на Марс.
— Готова съм да ви се подчиня, ваше височество.
Гонзаг й поблагодари и се върна при масата. Всички впиха изпитателен поглед в лицето му. Той направи знак на Нивел, която веднага се приближи.
— Добре вижте това дете — каза той и посочи с пръст доня Крус, която дълбоко замислена стоеше в другия край на салона. — Гледайте да я разсеете и се постарайте да не обръща внимание на това, което ще става тук.
— Нима ни гоните, ваше височество?
— След малко пак ще ви повикаме. В малкия салон има сватбени подаръци.
— Разбрах, ваше височество. Ще ни отстъпите ли поне Ориол?
— Не, дори и него не. Вървете!
— Хайде, хубавици — подкани Нивел приятелките си, — доня Крус ще ни заведе да видим тоалета на младоженката.
Дамите станаха едновременно и предвождани от циганката, влязоха в малкия салон на Марс, разположен точно срещу будоара, в който преди малко видяхме нашите две приятелки. Там наистина имаше сватбени подаръци, около които дамите веднага се скупчиха.
Гонзаг стрелна Пейрол с очи и той отиде да затвори вратата зад тях. Едва що вратата се хлопна и доня Крус понечи да се приближи до нея, но Нивел се спусна подире й и я хвана за ръката.
— Вие сама трябва да ни покажете всичко, мило ангелче — рече тя. — Ще сме ви много задължени.
В салона останаха само мъже. Гонзаг седна на масата сред гробно мълчание, което дори разбуди малкия маркиз дьо Шаверни. И понеже никой не проронваше нито дума, той промърмори, говорейки сам на себе си:
— Помня, че в градината зърнах две прелестни създания. Само че наистина ли трябва да се оженя за едната от тях, или просто сънувам? Бога ми, не знам! Братовчеде — изведнъж прекъсна мисълта си той, — тук ми се струва доста зловещо. Отивам при дамите.
— Стой тук! — заповяда Гонзаг и като обгърна с поглед присъствуващите, попита: — Все тъй хладнокръвни ли сме, господа?
— Повече от всякога — последва отговор.
— По дяволите! — извика Шаверни. — Та нали точно ти, братовчеде, настояваше да пием!
Маркизът беше прав, но в момента за Гонзаг думата „хладнокръвие“ имаше съвсем относителен смисъл. Трябваха му разгорещени глави и яки десници. С изключение на Шаверни, всички бяха в нужното разположение на духа. Принцът вече нееднократно бе поглеждал към малкия маркиз, поклащайки недоволно глава. Той хвърли поглед към стенния часовник и каза:
— Разполагаме точно с половин час, за да си поговорим. Стига лудории! На вас говоря, маркизе!
В момента, когато Гонзаг му беше заповядал да остане, маркизът отново бе седнал, но не в креслото си, а върху масата.
— He ce безпокойте за мен, братовчеде — рече той със сериозността на пияниците. — Молете се само никой от тук присъствуващите да не е по-пиян от мен. Аз се тревожа за положението си, какво по-просто от това!
— Господа — прекъсна го Гонзаг, — ако се наложи, ще минем и без него. Ето как стоят нещата: в този миг една млада девойка ни пречи. Чувате ли? Пречи ни! Пречи на всички ни, тъй като отсега нататък интересите ни са още по-тясно свързани, отколкото си мислите, и може да се каже, че вашата сполука е и моя. Погрижих се нишката, която ни свързваше, да се превърне в истинска верига.
— Всички сме много задължени на ваше височество! — рече Монтобер.
— Не ще и дума! Разбира се! — обадиха се и останалите, но им липсваше ентусиазъм.
— Тази девойка… — поде отново Гонзаг.
— Тъй като по всичко личи, че обстоятелствата се усложняват — прекъсна го Навай, — имаме право на някои разяснения. Девойката, отвлечена снощи от вашите хора, същата ли е, за която ставаше дума у господин регента?